1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Полша в навечерието на президентските избори

6 октомври 2005

На 9 октомври поляците са призовани да избират между 12 кандидати за президентския пост. Само двама от тях обаче – един либерал и един консерватор – имат реални шансове за победа в четвъртите демократични избори в Полша след падането на комунистическия режим през 1989-та година и първите след влизането на страната в Европейския Съюз преди близо година и половина.

https://p.dw.com/p/AtUM
Снимка: AP

Своенравното съотношение на силите, определящо политическите дебати в Полша след загубата на посткомунистическата левица на парламентарните избори през септември, придобива постепенно ясни контури: основните опоненти за президентския пост са един консерватор и един либерал. Малко преди първия тур на президентските избори, насрочен за тази неделя, патриотично настроеният кандидат на дясната партия Право и справедливост Лех Качински подмени облика си, подчертавайки новите си леви убеждения и представяйки либералния си пазарно ориентиран конкурент Донълд Туск като безсърдечен прислужник на капитала. “На първо място пари, на второ място пари и на трето място пак пари”, това била единствената идея на либералната Гражданска платформа – партията на Туск, твърди опонента му Качински, подчертавайки визията си за изграждане на солидарна Полша, Полша, в която всичко функционира безупречно. Донълд Туск, чиято партия не знаеше как да реагира точно на изненадващия ляв завой на консервативната конкуренция, успя да контрира с изявлението, че “пари, пари, пари” е все пак по-приемливо искане от три пъти “не на парите”. Той не успя да предотврати обаче стопяването на преднината си пред Качински от 37 на 33 процента. Туск изпитва неимоверни трудности да реагира адекватно на нападките от страна на “дясносолидарния” лагер, тъй като неговият до този момент успешен предизборен профил го представяше като президент на всички поляци. След победата на партия Право и солидарност на парламентарните избори през септември неговата Гражданска платформа прояви веднага готовност и добра воля за сформиране на управленска коалиция. Партията затвърди този свой курс в понеделник, заявявайки, че досегашният фракционен председател Ян Рокита е съгласен да заеме поста на заместник-премиер под ръководството на предложения от партия Право и солидарност кандидат за министър-председателския пост Кажимеж Марчинкевич.

Кандидатът за президентския пост на Право и солидраност Лех Качински използва всички възможни методи за утвърждаване на рейтинга си – той подчертава не само новия ляв профил на партията си, но и католическата си ориентираност, припомняйки, че той е бил човекът, забранил през пролетта провеждането на парад на хомосексуалистите във Варшава. В рамките на предизборно обръщение в Гданск Качински призова избирателите да отвърнат поглед от либералните представи, обръщайки се към солидарните ценности. “До края на живота си ще бъда човек, който иска да помага на другите. До края на живота си ще съм католик”, заяви вдъхновено Качински и добави, че правото на работа, здравно обслужване и собствено жилище ще бъде основният закон на идващата, от гледна точка на президенството “четвърта република”.

За подобни свои изявления Качински се възползва все по-усилено от подкрепата на влиятелното католическо радио Мария, слушано от от милиони поляци, най-вече по-слабо образованото и бедно население в селските райони. Преди броени дни радиостанцията призова всички останали кандидати за президентския пост да оттеглят кандидатурите си, за да надделеят всички заедно над опонента Туск. На този призив откликна лидерът на популистката и антиевропейска партия Лига на полските семейства, която е действителното политическо отечество за слушателите на радио Мария.

Все по-ясни ставащите връзки на Качински с фундаменталистката десница предоставят на либерала Донълд Туск единствена по рода си възможност за офанзива, при която би могъл да спечели на своя страна избирателите на осиротялата левица. След парламентарните избори през септември Туск започна да обръща повече внимание на този аспект в предизборната си кампания. “Полша се нуждае от ръководство, което не изключва никого”, каза Туск и добави, че правата на онези, които имат различна представа за света, трябва да бъдат не по-малко защитавани от тези на вярващите.