Положението в Чечения

Радиовестите в Грозни са добри вести. Пуснат в експлоатация нов водопроводен отсек, сграда се сдобива с нов покрив, президентът говори за възстановяването на Чечения. Адам Ганаев е от десетилетия диктор на новините. Двете чеченски войни го принуждават да прекъсне. 60-годишният сега радиоработник остава в Грозни, докато се сипят бомбите и снарядите, остава и когато нахлуват руските войски. Когато къщата му е разрушена от бомбардировките, намиро подслон у роднини. Чеченският президент Ахмед Кадиров наскоро обеща на всички обезщетения за разрушените им домове - между хиляда и две хиляди евро по курса. Адам Ганаев е чел тази вест вече многократно, но сам не вярва в нея:

Ганаев: "Аз не съм получил компенсация и няма да получа. Трудно е да се съберат всички необходими документи. Отговорните лица би трябвало да имат пари за целта, аз ги нямам".

Една единствена банка в Грозни изплаща компенсации. Опашките пред нея са дълги. Близо 1500 души вече били получили пари, четири пъти толкова са подали молби. "За около 2000 евро къща не може да се построи. Даже и в Грозни", е често чувано изказване. Дефицитът е повсевместен: не достига техника за обезвреждане на мините и разчистване на развалините, също както и строителен материал. Трийсет и няколкогодишната Лида е пристигнала преди два месеца от бежански лагер в Ингушетия:

Лида: "С години наред живях в палатка. После ни казаха, че можем да подадем молби за обезщетения за разрушената ни къща. Така и направихме и се върнахме. Но кога ще пристигнат парите, никой не знае. Чакаме."

Лида живее в едно от малкото на брой оборотни жилища. Триетажна къща, позакърпена на две-на три. По една стая на семейство - т.е. между 6 и 10 човека в стая. Вода се черпи само от един ръждясал контейнер на двора, непосредствено до тоалетните. Руслан, на 20 години, живее в общежитието от три месеца, след като пристига в Грозни от палатковия лагер Барт в Ингушетия, но смята пак да се махне:

Руслан: "През нощта дойдоха мъже с маскировъчни дрехи с маски и въоръжени. Просто прибраха три от момчетата. От тогава са безследно изчезнали. Имаме пазачи в общежитието, но те нищо не направиха. Не знаем, дали бяха чеченци или руснаци." Само през последната година по данни на руската правозащитна организация "Мемориал" са били похитени над 400 души. Близо 50 от тях се появиха отново, но като трупове.