Политиците и темпото на реформи в Германия

� днес”Или пък важи , “мъдростта”, според която “ твърде много наведнъж не е здравословно”. Нито едното , нито другото , подчертава публицистът Хериберт Прантл от “ Зюддойче Цайтунг” Ето неговия коментар :

Германският президент Хорст Кьолер непрекъснато пледира за нови реформи.Председателят на социалдемократическата партия Курт Бук пък се застъпва за пауза в реформите за да можело хората да си отдъхнат. С оглед на тази дискусия за повече или по-малко реформи би могло да се създаде впечатлението сякаш при политиката за реформи става дума за състезание-надпревара при която целта е в рамките на законодателния период колкото се може повече колкото се може по-големи пакети от закони да преминат финалната линия. Много се говори за темпото , но малко за съдържанието на реформите.Почти не става дума пък за това дали политиците реформатори заедно със своите реформаторски пакети изобщо с в правилния коридори в правилната посока. Разбира се същото важи и за германската държава , нещо което Мартин Лутер бил казал навремето за църквата. Реформите обаче се нуждаят от ръководна насока.Те трябва да са в пълен унисон с нормите на демокрацията , със законите и да са поносими за хората. Така ръководната насока би могла да гласи , че Германия може да бъде добър стопански център само ако паралелно е и добра социална и с това и чисто човешка дестинация , т.е. ако е социална държава. Досега на тази предпоставка не се обръщаше особено внимание. През последните десет , 15 години бе направено така сякаш за “социалната” компонента е отговорна вече само една определена каста от самаритяни , т.е. църквата. Иначе трябва да важат законите на пазара.

В Германия , една от най-богатите страни на земята междувременно се увеличи ножицата между бедни и богати , което както предупреди бившият върховен прокурор Кай Нем , може да застраши вътрешния мир. Хората трябва да забележат че реформаторска политика не означава да се дава на този който вече има и да се взима от онзи , който и без това има малко. Хората трябва да почувстват че реформаторска политика означава политика н поощрения и разкриване на шансове. Така че въпросът не опира до повече или до по-малко реформи , а до реформа на досегашната реформаторска политика.