Политика и ядрена енергетика

�а в страната да бъде проведе референдум.

Темата за затварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ «Козлодуй» започна да прилича на своеобразен тест за нещо като колективен социален експеримент на първо-сигналните реакции на българското общество.

Защото никой не добавя нови аргументи към вече казаното: нито противниците, нито поддръжниците на двете противоположни тези. И така оформените лагери - както в онзи познат експеримент на Павлов с мишките: при червена светлина скачат наляво, при зелена – скачат на дясно.

Преди два дни приключи двуседмичното обществено допитване, организирано от централите, които възприемат АЕЦ «Козлодуй» като българския фалос, а изпълнението на поетите ангажименти – като опит за неговото кастриране.

Резултатът беше известен още преди да започне поредното събиране на подписи. Ако продължим с горната метафора, този резултат не можеше и да бъде друг. Ефектно и лесно е да се говори в тази плоскост. А именно: България губи позициите си на Балканите, токът ще поскъпне, нас ни продадоха… Това е национално безотговорно! Европа е склонна да преразгледа казуса, защото Козлодуй е безопасен!!!

И наистина: всичките 19 проверки на централата с участието на чужди експерти доказват технически параметри, които позволяват експлоатацията на блоковете да продължи и след 2007 година. Но нима би могло да бъде другояче? Нали ако имаше и най-малкото съмнение за тяхната безопасност, те биха били изведени от експлоатация ВЕДНАГА, без значение как това ще се отрази на енергийния потенциал на България ? Защото ако има безспорен консенсус дори само по една тема в Европа, то тя със сигурност е ценността, наречена човешки живот.

Така ли е обаче у нас? Задавам си този въпрос всеки път, когато представителите на ядреното лоби подемат поредната подобна кампания. Тя винаги ще бъде успешна, защото е разчетена на психологията на средностатистическия българин, чиято визия обикновено не се простира по-далече от неговата лична жизнена траектория.

Има изследвания, които показват, че ако трябва да избира между материалното и здравословното си състояние, нашенецът без да се колебае ще посочи първото.

Сигурно затова темата за АЕЦ «Козлодуй» всеки път бива интерпретирана от политици, икономисти, ядрени физици, енергетици и прочее специалисти, чиито гласове и аргументи добре познаваме, а не от хуманитаристи, философи, лекари и преди всичко еколози, които би трябвало да имат друга, планетарна визия за, човека и неговата преходност, за гама фона и неговото влияние върху организма, за земята и мястото й в универсума…

В един доклад на Националния център по радиобиология и радиационна защита се казва следното:

«При Чернобилската авария енергетичният импулс, останал без контрол, демонстрира своето чудовищно влияние в планетарен мащаб. Той хвърли предизвикателството на Човечеството в най-неподозирани аспекти. Не само физиката, медицината и икономиката, неочаквано дори обществените науки се изправиха пред нови проблеми… След Чернобил светът осъмна друг.»

Питам се дали това е краят и на темата: нашите деца, които не знаехме че трябва да пазим след аварията, престъпно укрита от властите… скоро ще станат на 20 години! Някои от последиците на радиацията, твърдят специалисти, са още в латентно състояние…