Политика и корупция
15 февруари 2005Вчера българското представителство на международната организация Traansperancy International асоциация «Прозрачност без граници» оповести резултатите от своето изследване на Индекса за прозрачност на финансирането на политическите партии в България. Индексът е първият по рода си в Югоизточна Европа и за втори път се разработва от екипа на Асоциацията. Той е формиран на базата на
изследване проведено в периода октомври-декември 2003 година в София, Плевен, Добрич, Монтана, Сливен, Смолян и Благоевград, при което са анкетирани четири основни групи, имащи отношение както към практиката на финансиране на политическите партии, така и към начина, по който тя се възприема и коментира. Първата е групата на бизнеса, втората на неправителствените организации, третата на журналистите и четвъртата на самите политически партии.
Резултатите от изследването са обобщени по следния начин от изследователския екип:
- почти без изключение експертите приемат, че обществената представа за зависимостта на политиката от скритото и непрозрачно финансиране не може да бъде преодоляна в момента.
- Доминиращо сред представителите на всички групи е разбирането за необходимостта ат законодателни промени по отношение на нормативната база, регламентираща финансирането на политическите партии.
- Преобладаващата част от изследваните лица приемат, че обществеността не разполага с достатъчно информация за принципите на финансиране и контрола върху финансирането на политическите партии.
- Ясно очертано е разбирането за необходимостта от позитивна промяна в принципите и откритостта на процеса на финансиране на политическите партии.
При представяне на тези резултати председателят на Сметната палата Георги Николов обърна внимание върху дисциплиниращия ефект на санкциите предвидени в новия закон, както и върху необходимостта всички отчети на партиите да бъдат заверени от дипломирани експерт-счетоводители.
Един от белезите на демократичните общества е възможността на гражданите да получават информация за това кой и с какви цели финансира политическите партии, което е ясен ориентир за определени позиции защитавани от техните лидери, и е индикатор за икономическите интереси при лобирането за една или национална или международна корпорация.
Показателни са няколко отговора в анкетата: на въпроса «Съществуват ли механизми за ограничаване на незаконното финансиране на политическите партии» - 40,7 на сто от запитаните работодатели са отговорили отрицателно. За сравнение – същият отговор дават 26.5% от неправителствените организации и 24.5% от анкетираните журналисти. От запитаните представители на самите партии този процент е 16.3%. В същото време 23.2% от запитаните в групата на политическите партии заявяват категорично, че получаването на финансови средства или услуги от представители на бизнеса не ги поставя в зависимост от дарителя. Това обяснява и друг получен резултат повече от половината декларират че разчитат на дълготрайни партньорства с представители на бизнеса.
Индексът за прозрачност на финансирането на политическите партии може да служи за ориентир не само за нивото на политическа корупция, но и за нивото на политическа култура. Екипът на изследването се надява получените резултати да повлияят при изработването на предложения за законодателни промени и на конкретни мерки за ограничаване на корупцията в политическия живот на България.