Политиката на Европейския съюз на Балканите

Когато на тържествената церемония в края на април Европейският съюз сигнализира приемането на България и Румъния в 2007-а година реакциите бяха резервирани.Не само сред всички политически лагери в Германия се заговори за страх от дъмпинг на трудово заплащане ,от работа на черно и за страх от неконтролиран приток на преселници . Ако България и Румъния не изпълнят условията приемането може да се отложи с една година , заявиха за успокоение еврокомисарите в Брюксел. Недоволството от приемането на нови и нови членове със всичките свързани с това приемане социални и политически проблеми обаче остава.

Без да се смята Словения , в другите страни на територията на бивш Югославия , както и в Албания ,, или както се казва сега на политически език , държавите от Западните Балкани , регистрират извънредно внимателно тази дискусия в старите страни-членки на евросъюза. “ Западнобалканските” държави се опасяват че ще попаднат между воденичните камъни на дискусиите около приемането на Румъния и Турция , особено пък ако на референдума на 29 май французите се обявят срещу европейската конституция.

Към Балканите обаче Европейският съюз се е ангажирал с обекщания по-силно отколкото към други страни.Ако държавите на територията на бивша Югославия сътрудничат с трибунала в Хага и ако тези държави изпълнят условиата в така наречената пътна карта за техния регион , т.е. основни реформи в икономиката и в политическата и правораздавателната система , ако се изпълнят всчки тези условия няма да има вече никаква пречка за евентуално приемане.Това подчертаваха непрекъснато през последните години политици от Европейския съюз , като предупреждааваха че ако не изпълнят тези условия съответните страни ще се изолират политически и икономически.

Въпреки някои възражения и известно протакане стратегията на “моркова и камшика” общо взето имаше съществен успех. Очертвайки перспективата за членство Европейският съюз притисна в дефанзива старите политически сили и националистичните екстремисти тъй като повечето граждани във всички тези страни имат само едно голямо желание-след толкова години на упадък , на войни и на трудно поносим преход от социалистическа система към пазарно стопанство да бъдат признати за равнопоставени граждани в Европа. След рухването на соцализма и след горичивия опит с националистичния екстремизъм визията Европа помогна на Блканите да преодолеят една травма. Визията Европа и с това и желанието за равнопоставеност , се оказаха най-голямата движеща сила за демократизация , сила по-голяма дори и от надеждата за стопанско благополучие. Дори и някои национлистически партии трябваше да се преклонят и да се качат на влака за Европа.Те не можеха да игнорират настроенията сред народа.

Във всички държави правителствата , с различна скорост , полагат усилия да реализират изискваните от Европейския съюз реформи в държавата и обществото. В Хърватия бившата националистична партия още преди години промени рязко позициите си.Междувременно сръбското правителство работи с Хагския трибунал.С оглед на натиска от страна на Европейския съюз , в Босна и Херцеговина бе даден ход на конституционна реформа която визира единството на етнически дефинираните територии на разделената страна. В Македония мирът между славянското мнозинство и албанското малцинство се поддържа преди всичко поради перспективата за членство в Европейския съюз.

В Косово и Босна и Херцеговина Европейският съюз присъства с полицейски сили , а в Босна , за разлика от други стремящи се към членство райони на Балканите , Европейският съюз присъства дори и като военна сила. Балканите принадлежат към Европа поради което попадат под отговорността на Европа .Това беше досега недвусмсленото послание на Европейския съюз най-вече по адрес на САЩ , но също и по адрес на Русия. След евентуален вот срещу европейската конституция има опасност Европейският съюз да обърне гръб на социлните и политическите конфликти в тези страни и да съсредоточи вниманието главно върху консолидирането на наличния Европейски съюз , а не толкова върху неговото рзширяване.Евроексперти и дипломати на място знаят обаче съвсем точно какви последици би имала такава промяна в приоритетите за целите на евросъюза. Ако отпадне стимула който дава перспективата за интеграция в Европейския съюз влиянието на Европа ще се стопи като лед на слънце.

След кат през март , поради аферата около генерал Готовина , Европейският съюз реши да извади Хърватия от кръга на прдстоящите нови членки , в тази иначе в политическо и иконмическо отношение най-напреднала от новите кандидатки страна се множат критичните гласове срещу Европейския съюз. В критиките се казва че не трябва да се мери с различен аршин , че Хърватия е по-развита от Румъния и България и че в Хърватия доходите на глава от населението са значително по високи отколкото в България и Румъния . Евродипломати виждат фатални последици за Босна и Хрцегвина ако отпадне перспективата за евроинтеграция. Там националистичните партии отново могат да се видят с попътен вятър , отново могат да лумнат старите конфликти и проектът с конституционната реформа може да завърши с провал.В Сърбия отново ще се съживи изпадналата сега под натиск и създала се по времето на Милошевич структура от мафия и кръгове на полицейския , военния апарти на правосъдието. Шовинистчни партии и движения биха могли отново да вземат връх. Напреженията около Косово и Черна гора могат да доведат до насилствени конфликти и на Балканите би се възцарил политически вакуум и вакуум в сферата на сигурността.

Европейският съюз отхвърляше всички предупреждения за опасностите от евентуално прибързано разширяване и сега не бива да пада духом пред последиците. През 2007 година западните б

Балкани ще бъдат заобиколени от страни членуващи в Европейския съюз. Едно бяло петно и ново балканско буре с барут Европейският съюз не меже да си позволи тъй като товаа би струвало по-скъпо отколкото придържането към сегашната политика. Това е поуката от 90-те години когато по време на хърватската и босненската война Европа се провали вече веднъж. Да се остане сега на половината път би означавало да се ликвидира всичко постигнато до момента.