Пожарът от Газа може да прескочи и у съседите

Страстите по светите места продължават : без мир, без край, без надежда. Онова, което се случва в ивицата Газа е само видимата страна на нещата. На заден план действат различни сили и интереси в един размирен регион, който поради петрола, маршрутите за корабоплаването и геостратегията си, става все по-важен за света. Смелата визия от Осло – 1993 година отдавна се провали. Така наречената “Пътна карта” на САЩ, ЕС, Русия и ООН сега е само къс хартия без практическо значение. Даже най-първото условие, поставено в документа: прекратяването на палестинския терор и даване на сигурност за Израел, така и никога не успя да стане ръководен принцип на политиците в Рамала.

Израел просто не намира събеседник за преговори, който да удържа обещанията си, да предствя резултати и да гарантира поне спирането на военните действия, защото мирът е още твърде отдалачен. Израел не може да постигне тези неща и с помощта на насилие. Махмуд Абас, докато той още имаше реално значение, не намираше подкрепа сред израелците, нито пък сред собствените си хора, които предпочетоха Хамас.

Преди една година израелците изтеглиха военните си сили от ивицата Газа и изоставиха свои селища. Оттогава насам там се подлага на проверка способността на палестинците да създадат своя държава. Резултатите до момента са катастрофални. Заваляха ракети по израелските полета и селища, Хамас, която международната общественост класифицира като терористична организация, спечели изборите, израелски постови отвъд защитната стена бяха нападнати и за заложник беше взет израелският войник Гилад Шалит, при това знаейки израелските правила, че не изоставят на врага техен човек – независимо дали жив или мъртъв. Газа – вместо модел за палестинската автономия, окончателно се превърна в нейн гроб. Едва що започналото от двете страни търсене на начин за мирно съвместно съществуване, беше разстреляно от нощни военни акции. Идейните подстрекатели се намират в Дамаск, а може би и в Техеран.

Израелците реагираха с обстрел и окупация на ивицата Газа. Може и да е тактически рационално вбиването на подобен клин между палестинското население и Хамас, само че плетеницата от ислямска мъст, търговия на оръжие и други престъпления е така плътна и объркана, че едва ли може да бъде разбита и с артилерия. Военното превъзходство на израелците е неимоверно голямо. Онова, което отслабва позициите им, са свръхреакциите на отмъщение, без да е видима някаква ясна и достижима цел.

Нужно е също да се осъзнае, че с идването на Хамас на власт, започна съвсем друга, безкрайна игра. Вече не палестинският национализъм на Фатах застрашава консервативните арабски режими в региона, както и самата израелска държава, а пан-арабският, революционен фундаментализъм, прикрит под одеянието на мюсюлманското братство.

Предупрежденията от Вашингтон и европейския Брюксел отправени към Хамас и към Израел, да демонстрират въздържаност, са дипломатически старания, които не са погрешни, но не съдържат конструктивен отговор на ситуацията. Защото малката война в Газа показва признаци, че излиза извън контрол. Четирите сили,свързани с “пътната карта за мир”, а и Египет, Саудитска Арабия и Израел трябва да схванат, че пожарът от Газа може да прескочи и върху съседите, ако пожарните команди се окажат колебливи.