Поглед към Балканите

Марти Ахтисаари е страстен ловец и то не само в свободното си време. Той обича да залага стръвта си и в политиката и да гледа, дали няма да улови някоя “голяма риба” – като например преговорите по окончателния статут на Косово. 130 килограмовия финландец е въплъщение на спокойствието и търпението. Това го превръща в търсен международен партньор и посредник при решаването на трудни конфликти. Още 22 годишен, той потегля за Карачи, където преподава в един шведско-пакистански технологичен институт. Шест години по-късно той става секретар по политиката за развиващите се страни във финландското външно министерство. Оттам започва и дипломатическата му кариера – Ахтисаари става най-младият финландски дипломат и посланик в Танзания. Първата му по- сензационна акция на международната сцена е в Намибия. В края на 70-те години той е номиниран от тогавашния генерален секретар на ООН Курт Валдхайм за специален пратеник . Ахтисаари успява да организира прехода на Намибия към независимост без проливането на кръв. Кулминационната точка в неговата политическа кариера във Финландия е през 1994 година: Ахтисаари е избран за държавен глава. Той обаче си остава страстен почитател на международната политика и докато финланадците мърморят по повод многобройните пътувания на президента в чужбина, навън расте и уважението към него като посредник. От началото на 90-те години Ахтисаари започва да се занимава с кризата в разпадаща се Югославия.Той е обявен за специален пратеник на генералния секретар на ООН за Б/Х. Чрез този си ангажимент той събира важни впечатления и установява контакти, които се оказват от полза по-късно – при преговорите в Косовската война през 1999 година. Ахтисаари казва:

Ахтисаари:

“Спомнете си: повечето хора, които седяха от другата страна на масата, вече познавах от времето, когато бях в работната група за Б/Х. Затова цареше много делова атмосфера.”

Ахтисаари има голяма заслуга за това, че Слободан Милошевич в крайна сметка склони да изтегли полицията и армията от Косово, с което бяха прекратени въздушните атаки на НАТО. От тогава насам Ахтисаари вечно е в движение: ту като посредник във вътрешноевропейски спорове около въпроса за санкции срещу десния популист Хайдер в Австрия, ту като наблюдател на разоръжаването на ИРА в Северна Ирландия. Той посредничи успешно и в Индонезия : след опустошителното цунами през декември миналата година Ахтисаари успява да постигне споразумение между индонезийското правителство и бунтовниците-сепаратисти в Ачех. Той казва:

Ахтисаари:

“Това е началото на нова ера за Ачех. Пред нас има още много работа. С подписите си двете страни се задължиха да избягват всякакви мерки, които могат да саботират споразумението”.

Във Финландия Ахтисаари се отказа от втори мандат като президент, затова пък основа Internationаl Crisis Group - един уважаван в цял свят институт за изследването на кризи, който е важен инструмент и в посредническата му мисия за Косово. Още преди началото на преговорите Ахтисаари се обяви за даването на независимост на Косово при определени условия. Не случайна редица наблюдатели смятат, че Ахтисаари е сред най-перспективните кандидати за следващата нобелива награда за мир.

-

Турция не пропуска случай да заклейми бездействието на западните държави спрямо кюрдския тероризъм. Има обаче някои белези, които говорят за това, че не само кюрдите действат като терористи, но и някои представители на тайните служби на турската жандармерия. За какво става дума?

През 90-те години това беше повече или по-малко обект на държавна политика: ескадрони на смъртта на службите за сигурност убиваха активисти на ПКК , в случаите когато се оказваше невъзможно вкарването им в затвор или пък, когато след излежаване на присъдите се налагаше те да бъдат освободени. Точно такъв кюрд вероятно е бил преследван на 9 ноември от трима представители на специална част на тайните служби в турската жандармерия. От кола в движение- според казаното от очевидци – е била хвърлена ръчна граната по магазина за книги на известния симпатизант на кюрдската работническа партия ПКК Сефери Йълмаз в Семдинли, близо до границата с Иран. Йълмаз оцелява след атентата, а разярени кюрди спират колата и нападат возещите се в нея мъже. Те пък стрелят по цивилното население, в резултат на което един кюрд умира, а четирима други – са ранени. Всичко това не помага на пътниците от колата – те са смъкнати насила от нея, претърсени, снимани, а багажникът на колата -разбит. В него са открити три амтомата Калашников с 11 патронажа, две ръчни гранати на турската армия, както и документи за самоличност : един паспорт на тайната служба на турската жандармерия а името Али Кая както и разрешителни за ползване на отпуск на турски военни. В същото кола е открит и списък с многобройни имена на симпатизанти на ПКК, сред които и Йълмаз, поради което може да се направи предположението, че става дума за списък на “кандидати за смъртта”. Към списъка имало педантично нарисувана на ръка карта на разположението на магазина за книга на Йълмаз. Всичко това почти щяло да подпише съдбата на нападателите. Тълпата се готвела да линчува тримата мъже, когато турски сили за сигурност пристигат и се намесват, при което са ранени още десетина кюрди. От този случай насам силите за сигурност са почти изчезнали от улиците на Семдинли. Населението устройва барикади, а размириците се разпростират и към някои съседни населени места.Националните медии, също както и кюрдски вестници и публикации в интернет обстойно се занимават със станалото. Ако човек повярва на кюрдските медии, двамата агенти на турската тайна служба Али Кая и Йозкан Илдениз на разпита си пред местния прокурор Харун Аюк първоначално били признали , че са извършили атентата. Също така те били казали,, че в началото на ноември са извършили друг атентат – срещу местната главна квартира на полицията. В този случай били ранени 23 души, а медиите по-късно приписали атентата на кюрдсаката работническа партия ПКК. Според турските медии пък – агентите на турските тайни служби в жандармерията – изобщо не направили никакви признаниния, а по-скоро били заявили, че са се намирали по случайност в близост до мястото, където избухнала граната, след което напълно безпричинно били нападнати от местното население. Междувременно тримата задържани са вече на свобода – поради липса на достатъчно доказателства за вината им – и то неависимо от факта, че в колата им са били открити списък на симпатизанти на кюрдската ПКК, както и планове на околността. В затвора остава само един човек – това е активист на ПКК, на име Фейсал Атес, който очевидно е бил и информант на турската жандармерия. Според кюрдските медии той бил признал, че е хвърлил гранатата, но по нареждане на двамата офицери на турската държавна сигурност. От турските медии пък изобщо не може да се научи нищо за показанията на този човек. Междувременно в разследванията на случая се намеси лично шефът на турската армия, който изказа публична благодарност на представителя на тайните служби Али Кая “ Ценен войник, който говори кюрдски – каза генералът по адрес на Кая и подчерта, че и той самият е бил негов началник едно време. Министър-председателят Ердоган междувременно обеща, че ще разпореди разследване на случая. Кюрдските медии обаче се опасяват, че хората от тайните служби са били освободени по настояване на армията и че поради това има прекалено малко шансове да се научи истината или да се накажат престъпниците.