Поглед към Балканите

Днес ще стане дума за една съвместна инициатива на германската фондация Конрад Аденауер и турската Служба по религиозните въпроси за подготовка на мюсюлмански духовници. И за все още безуспешните опити да се преодолеят междуетническите противоречия в Босна и Херцеговина.

Около 100 турски духовници всяка година пристигат в Германия, за да служат за срок от четири до пет години като имами в турските джамии. Обикновено те са се обучавали в имамски училища, малцина само имат академично образование. В Германия те идват без да знаят немски и без да познават страната. Фондацията Конрад Аденауер, която е близка до ХДС, и турската Служба по религиозните въпроси искат да променят това положение. През май тази година те организираха в Анкара курс за 50 имами, които ще се готвят за работата си в Германия. Преди курса духовниците в продължение на три и половина месеца учиха и немски език в Гьоте-Институт. Турската Служба по религиозните въпроси е доволна. Хасан Карача от централата й казва:

“Ролята на имамите вече е много по-широка, а задачите им – по-комплексни. Те са във взаимодействие с цялото общество. Ето защо нашата служба реши да организира такива подготвителни курсове за имами, които са само първа стъпка.”

Хасан Карача казва още, че главната им цел е да осигурят все повече имами с висше религиозно образование, които много по-добре могат да се справят с разнообразните изисквания на съвременния живот. За пръв път тази година религиозно образование в Турция ще получат и 20 чуждестранни студенти – от Германия, Франция, Белгия и Холандия. Арнд Михаел Нол от Висшето училище на Бундесвера в Хамбург вижда обаче проблем в това, че в Турция трудно могат да се намерят подходящи книги и учебници на тема Германия. Всички участници в подготовката и провеждането на курса в Анкара са единодушни, че той не е някакво еднократно мероприятие, а част от усилията за траен диалог между християни и мюсюлмани. Франк Шпенглер от фондацията Конрад Аденауер пояснява: 8

“Със своите знания, с познанията си за Германия, тези имами ще останат за нас важни събеседници в Турция след завръщането си в страната. И ние се надяваме, че тъкмо те могат да дадат важен принос за ликвидирането на предразсъдъците.”

И след изборите миналата седмица в Босна и Херцеговина нищо не се е променило. В тази най-объркана от всички балкански държави барометърът все още показва буря. Двете големи партии, които спечелиха изборите на всички равнища, заемат диаметрално противоположни позиции. От едната страна е Харис Силайджич, новият силен човек на бошняците-мюсюлмани. Той е председател на Партията за Босна и Херцеговина”, а целта му е обединена държава за всички граждани, в която обаче неговата собствена национална група ще има почти абсолютно мнозинство. От другата страна е Милорад Додик, който с огромно мнозинство беше преизбран за министър-председател на босненската Сръбска република. Додик на висок глас заплашва с референдум, който щял да узакони суверенитета на така наречената Република Сръпска. Всъщност обаче такъв референдум ще отвори пътя за присъединяването й към Сърбия. Между тях двамата е застанал Кристиян Шварц-Шилинг – едновремешният германски министър на пощите в едно правитлествата на Хелмут Кол, който от февруари насам е протектор на Босна и Херцеговина – или Върховен представител на международната общност, както се води официално. През април в Босна се провали конституционната реформа, която имаше за цел да придаде повече тежест на обединената държава за сметка на съставните й части. Така 75-годишният германски политик сега трябва да прави тъкмо онова, което най-малко умее: да показва мускули. Шварц-Шилинг обаче не се отказва от конституционната реформа. Само нейният успех ще му позволи на 30 юни 2007 година наистина да удари ключа на офиса на Върховния представител. Защото тъкмо това е амбициозната цел на германския политик. Оттам насетне на неговото място трябва да дойде представител на ЕС, но с по-ограничени компетенции. Но как ли ще стане това при толкова втвърдените в момента фронтове? Шварц-Шилинг смята да събере един конституционен Конвент, в който да участват международни специалисти и представители на гражданското общество. Политическите партии в Босна и Херцеговина ще бъдат представени чрез парламентарна комисия. Междувременно раните от войната най-бавно зарастват в столицата Сараево. Сръбският артилерийски обстрел, който продължи месеци наред, остави белези като от шарка по фасадите на блоковете из крайните квартали. Прозорците на Националната библиотека, разкошен османски дворец, са временно заковани с летви. През 1992 година тази библиотека с над два милиона книги беше подпалена. Сега с пари на ЕС тя най-напред ще бъде спасена от срутване, а после и възстановена. Старият град със своите тесни и криви улички от времената на Османската и на Хабсбургската империя, изглежда по-излъскан. По търговските пасажи можеш да срещнеш както забрадени мюсюлманки в тесни джинси, така и хървати или сърби. Католическата църква – един от многобройните религиозни храмове в града – също е прясно боядисана. Боядисана е и съседната пивоварна – исторически паметник от 1864 година. Градът, сградите и хората изглеждат в хармония – поне на пръв поглед. Но противоречията и предразсъдъците между бошняци, сърби и хървати си остават. Международната общност, чуждите дипломати или германският портектор Кристиян Шварц-Шилинг не са в състояние да ги заличат от днес за утре. Просто защото мнозинството политици в самата Босна и Херцеговина не го желаят.