Поглед в седмичния печат

В сравнение със заплахите, които Кремъл сипеше по адрес на победилата впоследствие опозиция в Украйна, сега в случая с Киргизия президентът Владимир Путин демонстрира невероятна сдържаност. Той разкритикува наистина свалянето на правителството на проруски ориентирания президент Аскар Акаев като “незаконно”, но същевременно Москва сигнализира готовност за сътрудничество с новото ръководство.

Тази сдържаност показва, че в момента Русия няма отговор на въпроса, как би трябвало да реагира на подобни резки политически сътресения в Кавказ и Средна Азия. Явно твърде големи са опасенията от ефекта на доминото: прекалената твърдост може да даде тласък на революционни движения и в останалите страни от Общността на независимите държави. Налице е кипеж също в Белорус, Узбекистан, Казахстан, Азербайджан и Туркменистан: хората са недоволни от верните на Кремъл управници, затънали в корупция и непотизъм.

Само до преди няколко години Москва гледаше на ОНД като на инструмент за налагането на собствените си интереси. Но за разлика от войната в Чечения, която може да мине под знамето на борбата срещу международния тероризъм, положението в Средна Азия е съвсем друго. Там се кръстосват различни международни интереси. В Киргизия например един канадско-киргизки консорциум дава 40 процента от промишленото производство на страната. САЩ и Китай също гледат да поддържат добри отношения с тези страни. Така че Москва с огромна неохота би се разделила с богатия на суровини Казахстан. Киргизкият случай показва дилемата на Москва: да наблюдава бездейно и да губи влияние или да се опита да наложи влиянието си и да изгуби още повече. Този път Путин избра верния вариант – заключава “Райнишер меркур”.

Случаят на намиращата се в кома и обречена на смърт американка Тери Шайво е повод за статия в седмичника “Ди Цайт”, в която се тематизира проблема с евтаназията в германските условия:

Случаят Шайво повдига въпроса, какъв трябва да е ориентирът за вземане на решение, когато пациентът не е в състояние сам да изрази волята си. Едно е сигурно: да се правят предположения относно това, как би решил потърпевшият, не е верният път. Подобни субективни преценки не отразяват “волята” на пациента; меродавно може да бъде само доброто на болния.

Трябва да се регламентира и подходът при наличието на противоположни схващания. Нещата трябва да бъдат уредени така, че да се изключи максимално възможността за взимане на погрешно решение или за злоупотреба. В това отношение би било по-уместно решението да се повери на единодушното съгласие на няколко души – лекар, помощен персонал, близки – както е залегнало в предложението на анкетната комисия на германския Бундестаг. В краен случай не бива да се изключва и съдебният път.

Независимо от това, какво решение ще вземат законодателите: при неясни случаи трябва да остане в сила принципът in dubio pro vita (в случай на съмнение – в полза на живота). Тъкмо случаят Шайво показва важността на този принцип. Тъй като тук са налице достатъчно съмнения.