Писателят Зигфрид Ленц на 80

“Много отдавна разбрах, че иска ли човек да стане писател, му трябва преди всичко упоритост. Не само вдъхновение, а именно упоритост, издържливост – впрочем качества, които е ценял и Гьоте.”

Ленц смята гениалността за надценявана, той предпочита да залага на занаятчийството. Езикът му е ясен и стегнат, стилът му – конвенционален. “Животът протича хронологично, защо тогава трябва да бъде по-различно в един роман?” – пита той. Хемингуей е неговият литературен образец, Брандт – неговата звезда в политиката. Осмислянето и преодоляването на нацисткото минало на Германия, личната отговорност на човека за себе си и своето време – това са неговите главни теми. Зигфрид Ленц е писател с високи морални принципи. За него литературата е продукт на колективната памет.

Ленц спада не само към класическите следвоенни автори. Той е и бдителен наблюдател на съвремието: в романа си “Човекът в потока” от 1957 той третира проблема за остаряването в консуматорското общество, в “Хляб и игри” изобличава лицемерието на изгубилия невинността си още през 1959 свят на спорта, а в “Образецът” осветлява критично западногерманската действителност от 70-те години. Ленц е автор също на радио- и театрални пиеси, на една книга за деца, както и на изобилие от чудесни разкази.

Зигфрид Ленц вярва в силата на писаното слово. Докато колегата му Гюнтер Грас отстоява напредъка на охлюва, Ленц залага – в политическо и литературно отношение – на постоянно напредващата бавност:

“Ние всички сме малко или повече утописти и когато пишем разчитаме изключително на невероятно бавното, но преди всичко несигурно въздействие на литературата. Убеден съм, че съвместните усилия на всички пишещи колеги може би няма да достигнат за промяната на света, но все пак за внасянето на известни корекции в сегашното му състояние, за отваряне на очите, за изобличаване, както казва Сартър. Литературата въздейства като изобличава.”

През дългия си писателски живот Зигфрид Ленц е получил много награди, включително Наградата Гьоте, Наградата Томан Ман, както и Наградата за мир на германските книгоиздатели. Напоследък утихна около 80-годишния вече писател, но рангът му на един от майсторите на съвременната германска литература остава непокътнат.