Пет години от началото на процеса срещу Милошевич

В началото на октомври 2000-та година близо половин милион разярени демонстранти окупират сградата на югославския парламент и свалят президента Милошевич от власт. През юни на следващата година, новоизбранят премиер Зоран Джинджич, доста изненадващо за мнозина, предава Милошевич на трибунала за военните престъпления в бивша Югославия в Хага. Защото съпротивата срещу предаването на Милошевич на международното правосъдие , е огромна.

Само няколко месеца по-късно, на 12 февруари 2002, в Хага започва съдебният процес. Това представлява триумф за главната обвинителка на трибунала Карла дел Понте. Тя каза:

“Този трибунал и особено този процес са най-силното доказателство за това,че никотй не стои над закона или над международното правосъдие.”

Дел Понте представя дълъг списък от престъпни действия, които са били разпоредени от Милошевич през 90-те години – в Хърватия, Босна/Херцеговина, както и в Косово. Въпреки всичко, процесът срещу Милошевич не се превръща в триумф за обвинението, защото обвиняемият го превръща в трибуна за своите светогледни разбирания:

“Смятам този трибунал за измамен трибунал и обвиненията му за грешни.” – казва Милошевич пред съда. Той постоянно повтаря, че съдебната институция е нелегална, а на въпрос на съдията, дали желае още веднъж да му бъде прочетено обвинението Милошевич дръзко отговаря :

“Това си е ваш проблем.”

Липсата на респект пред съда до последно характеризира отношението на Милошевич към трибунала в Хага. Тък като той не го признава за легитимен, той отказва и да приеме официален защитник. Той се съграсява единствено на “съветник”, но настоява лично да води защитата си. В своите изказвания пред съда Милошевич рядко взима отношение по точките на обвинението, а по-скоро се опитва със всички сили да се представи като жертва на заговор. Едно след друго той представя искания да извика пред съда като свидетели различни държавни глави, които да потвърдят неговата теза. Тези молби обаче съдът отхвърля. В последна сметка председателстващият съда губи търпение и прекратява тирадите на Милошщеви, като му определя служебен защитник.

Процесът многократно е прекратяван поради продължителните отсъствия на Милошевич в резултат на заболяванията му. ПРез март 2006 той умира в затвора. Появяват се слухове, че е убит. След направените експертизи, слуховете остават непотвърдени. За трибунала обаче смъртта на Милошевич е нов удар: най-известният и важен случай се пратява без да е произнесена съдебна присъда. Главната обвинителка Дел Понте заявява :

“Това е жалко за всички свидетели, за всички оцелели и за всички жертви, които очакваха да получат справедливост.”