Перспективи на българистиката в Германия

За първи път в Германия се организира конференция, която има за цел да представи българистиката не само като филология, а като съвкупност от научни знания за България в областта на социологията, културологията и политологията. Заслугата за това е на проф. Кристиян Фос от института по славистика в Хумболтовия университет и на българското посолство в Берлин. Конкретният повод за тази конференция е фактът, че положението на българистиката, която е почти незабележима в германските университети, не отоваря на новия статут на България като член на ЕС, като част от общото европейско пространство.

Не случайно конференцията започна точно с темата за присъствието на България в европейския контекст.

Какво издава представата на българина за ЕС?

Проф. Раймонд Детре, гост от университета в белгийския град Гент, припомни за това, че представата за другия издава и нещо от представата за самия теб.

"Аз мисля, че българинът прекалено много идеализира ЕС. Това за него е някаква върховна институция, която урежда всичко. Мисля, че тази идеализация на Европа подчертава негативния образ, който българинът има за себе си и за своята държава. Аз като чужденец от време на време посещавам страната и виждам един неоспорим напредък", казва проф. Детре.

Старият блян по Европа не включва нормите и законите на ЕС

Етонологът от Мюнхен проф. Клаус Рот акцентира върху културата на всекидневието и начините, по които тя проектира желанието на хората в България да са част от общоевропейското, но и да запазят типично балканското. Един от изводите на проф. Рот гласи: българинът мечтае за Европа, но не и за нормите и законите на ЕС. Оттук и проявяващата се от части в българските елити повърхностна европеизация, казва проф. Рот и уточнява:

"Това е европейската обвивка, белгийското наметало, ако трябва да цитирам Алеко Константинов, но това не прави от тези елити европейци. Тяхното поведение във всекидневието, а и в политиката, се основава на коренно различни принципи, които със сигруност не са част от ценностите и канона в ЕС, например

силно критикуваната от ЕС корупция

и връзкарството", казва проф. Рот. Според него най-голямата трагедия на страната е в това, че другата част от българските елити, мислещи в категориите на правота държава и гражданското общество, са се отдръпнали от обществения и политическия живот или бягат от България.

Конференцията продължава с научни доклади, посветени на цензурата и преследването на творците в социалистическа България, образователната система днес, германо-българските контакти през последните два века и процесът на трансформация в българското общество след 1989-та година. Дори и само това бегло изброяване на темите показва ясно най-голямата заслуга на тази конференция: тя прави българистиката видима, обръщайки вниманието на германските учени към вече съществуващите не малко на брой проучвания и анализи на немски език, свързани с близкото минало и сегашната действителност в България.