Перспективите за предсрочни избори в Германия

За депутата от Партията на зелените Вернер Шулц нещата са съвсем ясни:

Случилото се бе инсценирано и абсурдно. В ход бе измислено искане на вот на доверие. Канцлерът всъщност изобщо не искаше да получи доверие, той искаше да загуби.

Това стана на 1 юли в германския Бундестаг, когато канцлерът Герхард Шрьодер поиска доверието на депутатите – или поне така го формулира. А процедурата е подробно описана в член 68 на Конституцията – ако федералният канцлер не получи исканото доверие, би могъл да излезе пред федералния президент с предложението за разпускане на парламента и назначаването на предсрочни избори. За целта канцлерът би трябвало да не разполага с подкрепата на мнозинството от депутатите, което, обаче, не е така – на негова страна са 304-ма от 601 души. Въпреки това, от гледна точка на критиката на неговите депутатите спрямо социалната реформа, той обоснова искането на доверието по следния начин:

Преценката на политическото властово съотношение преди и след решението за искане на предсрочни избори, трябва – и в това отношение съм напълно сигурен – да доведе до това, че на базата на актуалните условия аз не мога да разчитам на необходимото доверие в смисъла на член 68 от Конституцията.

Мнозинството от депутатите – 444-ма от общо 595 присъстващи – или отказаха доверието си на Шрьодер, или се въздържаха. Като точно половината бяха народни представители от управляващата коалиция. И сега федералният президент трябва да реши дали ще възприеме предложението на Шрьодер за разпускане на парламента и назначаването на предсрочни избори. Ако това стане, някои депутати – както вече обявиха – предстои да сезират Конституционния съд с аргумента, че колебаещи се мнозинства не е имало. В много по-голяма степен факт е искането на канцлера собствените му депутати да оттеглят доверието си, за да се стигне до нови избори – което се обозначава като неистинско или симулирано искане на доверие.

В средите на конституционните съдии за момента е много спорно дали актуалното искане на доверие от страна на канцлера Герхард Шрьодер съответства на регламента на основния закон или не. Някои го намират за напълно легитимно – като бившия конституционен съдия Готфрид Маренхолц:

Шрьодер не може просто да разчита, че социалдемократите и зелените с трите си гласа мнозиство изцяло ще подкрепят неговия курс, тъй като както показаха нещата в провинция Северен Рейн-Вестфалия, голямата част от населението е против този курс на Шрьодер.

Други пък стриктно се придържат към закона – подобно на професора по държавно право Кристиян Песталоца:

Член 68, в съответствие с който бе направено предложението, предвижда съотношението на силите в Бундестага да е довело до разпад между парламента, паралемнтарното мнозинство и правителството. След което на базата на искането на доверие да се възцари яснота с въпроса – дали пътят напред трябва да бъде прекратен, или пък проблемът вече е решен и действията могат да продължат в същата посока? Такава ситуация не е имало.