“Патосът отмря” констатира списание Шпигел по повод източното разширяване на ЕС.

Онова, което през миналите десетилетия функционираше, междувременно опира до своиет граници. Засегнатите граждани не са вече готови да приемат безкритично и беззвучно решенията на своите правителства и Брюкселската комисия по отношение на европейската политика.До скоро патетично възхваляваният проект символизираше смесица от мир, свобода, благосъстояние, но най-късно след източното разширяване през миналата година започна от безброй хора да се осъзнава като заплаха. Вече не става дума за това да се осмиват дебелите като телефонни указатели препоръки на Брюксел по отношение на производството на детски играчки или по повод абсурдното унищожаване на домати в Испания. Все повече и повече Европа придобива значението на изнасяне на производствени дейности към Унгария или на приток на евтина работна ръка от Полша, на директиви за услугите, които застрашават съществуването на западни предприятия или на гигантски разлики в благосъстоянието между новите и старите страни-членки, благодарение на което натискът над секторите на ниските заплати драматично се повиши. И още нещо : Все повече хора в западната част на Европа, които преди се чувстваха по-скоро привилегировани по отношение на източноевропейците, биват принудително изхвърлени от производствените процеси. Те не разбират, как така техните правителства, които и без друго са натрупали високи дългове, имат намерение в бъдеще да привеждат още повече пари в Брюкселските каси. Пари, които след това ще попадат в страни, които благодарение на ниските си производствени разходи, представляват жестока конкуренция за утвърдените западни икономики. Затова никой от тези, които са губещи от една прекалено прибързана политика на разширяване не желае повече да бъде хранен с патетични речи. Европа достигна нивото на плочкаджиите – а там не са склонни да слушат тържествени речи за европейския следвоенен ред, а искат да чуят задоволителен отговор на съвсем елементарни въпроси, които нямат нищо общо с популизма, като например : Какво правите за запазването на моето работно място? Кой ще осигурява благосъстоянието на следващото поколение?

Рядко се е случвало, представите на управляващите, които се позовават най-вече на стратегическите шансове на едно форсирано европейско раширение, и страховете на управляваните, които са уплашени от трансграничен дълминг на заплати, орязване на социални стандрати и увеличаване на престъпността, да се разминават по-радикално отколкото днес.

Сега си отмъщава факта, че в класическите страни от ядрото на ЕС като Германия и Франция ,източното разширяване преди една година беше възхвалявано повече като исторически дълг, без на гражданите да се разясняват очакващите ги трудности и задължения. Съпротивата срещу европейската конституция е също последствие от все още не-смляното източното разширяване, за което народите не бяха питани. България и Румъния – като следващи кандидатки за членство в общността, чийто прием е вече твърдо решен, не срещат поздрава на Германия и Франция като обратно завърнали се в европейското семейство братя и сестри, а срещат преобладаващо отхвърляне като износителки на сводници, проститутки и банди от деца-джебчии. Междувременно Ширак осъзна тази грешка, поради което иска французите да имат право на референдуми да решават, дали в общността да влизат нови държави. Ако конституционният текст не съдържаше прословутата си трета част, където са събрани всички действащи европейски договори и ако там не се казваше, че свободното от всякаква външна намеса състезание се превръща във върховен принцип на икономиката, френските избиратели вероятно щяха да одобрят конституцията. Сега обаче сред гражданите на ЕС се надига чувството за гигантска измама. За какво свободно и лишено от всякаква намеса състезание може да става дума, след като разликата между разходите за труда в Източна Европа и Германия са в съотношение 1:10? Свободното движение на хора , стоки и услуги беше заложено още в римските договори при създаването на общността през 1958 година като цел. Но първоначалните 6 страни –членки образуваха - с изключение на Италия – относително хомогенно цяло. В разширена Европа с 25 , 27 или дори повече от 30 членки, разликите и противоречията обаче са толкова големи, че ценовият и социалният дъмпинг изглеждат неизбежни последици.