Парламентът и правителствената криза

�ава ще стане ясно дали е избрано следващото правителство на страната. Коментар от Еми Барух

Преди няколко години известният в Латинска Америка политически коментатор Давид Консевик каза по повод встъпването на Лула на поста президент на Бразилия следната реплика:

В условията на глобализма властта е като цигулката – взима се с лявата ръка, но се свири с дясната.

Същата фраза, без да се цитира авторът й, бе произнесена в пленарната зала на българския парламент на втория ден от началото на обсъжданията на проекто-кабинета Станишев.

Тази метафора трябваше да обобщи както опасенията за икономическата насоченост на кабинета, така и надеждите, че тази лабилна коалиция би могла да съблюдава законите на пазарната икономика и логиката на модерното държавно управление.

Един много труден парламент.

Едно рисково правителство.

Една еклектично сглобена програма.

Това прогнозираха повечето от народните представители, които взеха думата в пленарната зала.

И наистина, резултатът след края на изборния ден -

120 «за» и 119 «против» избирането на Сергей Станишев за министър председател, както и второто гласуване за състава на кабинета не предполагат лесна и безпроблемна работа на този кабинет.

Причините за пропуснатите възможности, както и анализът на онова, което можеше, но не се случи, ще бъдат много пъти повтаряни, въпреки че от това вече няма никакъв смисъл.

Не бе осъществена тройна коалиция – и причината за това според мнозина коментатори е в прекомерната намеса на президента Георги Първанов в предварителните разговори между първите три политически сили.

Личностни и партийни съображения надделяха над една разумна процедура, при която водещото трябваше да са националните интереси на страната, а не схеми и сметки, свързани с приоритети от съвършено друг порядък.

Сергей Станишев е може би първият кандидат за премиер, който произнесе програмната си реч в първия неуспешен ден, натоварен с напразни очаквания, при отсъствието на всички опозиционни сили, пред малцинство народни представители само от двете парламентарни групи, заявили волята си да съставят кабинет.

Още преди да положи клетва като министър-председател на Станишев му се наложи да изслуша какви грешки вече е допуснал:

На първо място - неуспех да състави широка коалиция, на второ място, неумение да се наложи над онези членове на Висшия съвет на БСП, които отказаха да приемат идеята за надпартиен министър-председател; на трето място – неспособност да изгради лостове, които да му позволяват да има сигурен контрол над опитния в политическите комбинации коалиционен партньор ДПС.

Както бе отбелязано от всички международни информационни агенции, новият български кабинет ще е несигурен и неговата енергия ще бъде преди всичко насочена в борбата за оцеляване.

Впрочем, при известния на всички изборен резултат, другата възможна комбинация - обединение на десните сили, едва ли би довела да по-голяма стабилност.

Разделителната линия в 40-ия български парламент постави на кантар както по-нататъшните законодателни реформи, които Брюксел очаква от България, така и успешното изпълнение на поетите ангажименти, свързани с пълноправното членство на страната в Европейския съюз. До ранни зори казусът структура и състав на парламента не беше решен. А от тук нататък ще има все по-сложни за решаване казуси.

От днес можем да прогнозираме със съжаление, че Европейската перспектива пред страната е най-вероятно да бъде отложена поне с една година.