Паралел между 1968 и 1989

По време на революцията от 1989 година в Прага видях нарисуван на ръка плакат, който показваше числото 68, обърнато наопаки, така че се превръщаше в 89. Стрелки показваха посоката на въртене. 1968 и 1989 - това е историята на две революции или на две движения, които по-голямата част от свидетелите наричат с думата "революции". 40 годишен юбилей тази година, 20- годишен през следващата. Кое събитие от двете ще бъде по-помнено? И кое промени реалността по по-категоричен начин?

По случай 40 години от култовата 1968 година беше пролято повече мастило, отколкото кръв по време на френската революция от 1789-та. Причините за тази публицистична оргия могат лесно да бъдат открити. Поколението на 68-ма е с особен статут. Преди 40 години са били студенти в центъра на събитията, сега заемат ръководни постове навсякъде из Европа. Нали не мислите, че ще пропуснат да вдигнат шум около нещо, толкова символно за тяхната младост.

Подобно поколение от 1989 няма.

Тези, които бяха на предните линии бяха по-различни, многопластови, можем дори да кажем: по-сериозни. Сред тях имаше дългогодишни дисиденти, потърпевши от агресивната държавна политика. Към тях се присъединиха работниците, които след десетилетия мълчание излязоха на улицита, за да покажат, че повече няма да търпят. В някой страни и студентите играеха съществена роля, не на последно място в Прага, където демонстрация на студенти сякаш отпуши революцията. Но тези, които реално изнесоха събитията на гърба си, бяха по-възрастни, много от тях бяха от поколението на 68.

Политически погледнато, събитията от 1989 година промениха повече неща, отколкото тези от 68. Пражката и Варшавската пролети достигнаха чак до Холандия. Тези от Париж, Рим или Берлин донесоха малко съществени промени.

От днешна гледна точка различните реторики от 1968 като марксистка, троцкистка, маоистка или анархолибералистка ни изглеждат смешни или дори морално безотговорни. Става дума, за да цитираме Джордж Оруел, за нещо като игра с огъня, като участниците в играта дори не знаят, че огънят е нещо, което може да причини изгаряния. На виетнамската конференция в Берлин през февруари 1968 година Руди Дучке определи времената като

"културно-революционен период на преход"

и обяви, че бруталната културна революция на Мао трябва да служи за пример в Европа. Към това Дучке характеризира Виетконг като армия за освобождение от американския империализъм.

Революционерите от 1968 година раздаваха крайни оценки за бездейственото поведение на родителите си по време на престъпните действия на националсоциалистите. Може би те чувстваха нужда да поставят на изпитание собствената си съвест: При това положение се питам как можаха да станат симпатизанти на терористични режими на отдалечени страни, за които знаеха толкова малко? Но много от тях успяха да се поучат от грешките си. Най-добрите се ангажираха политически в следващите десетилетия.

Сред тях е Даниел Кон-Бендит, който казва по повод събитията от 1968-ма година:

"Ние победихме културно и социално, но за щастие загубихме политически."

1989 година донесе промяна в световната политическа и икономическа картина. 1968 промени социалните и културни процеси в световен мащаб. Двете движения - утопичното от 68 и антиутопичното от 89 - се различават съществено, но взети заедно успяха да обновят политическите системи, да реформират капитализма и да предизвикат социално-културни промени, като последиците от тази съвкупност наблюдаваме в по-голямата част на Европа, а и извън нея.