Папандреу

Два месеца преди преждевременните парламентарни избори министър-председателят Костас Симитис освободи мястото на върха на олюляващата се управляваща партия, за да предостави ръководството й на своя популярен външен министър с прочутото в Гърция - и извън границите й - име Папандреу. С оставката на Симитис се затварят два кръга, един по-голям и един по-малък, тъй като през 1996 Симитис бе избран за партиен ръководител не без подкрепата на Георгиос Папандреу. Само няколко седмици след смъртта на своя всемогъщ в редиците на Пасок баща, Папандреу се застъпи за това, Симитис, който бе станал вече министър-председател, да оглави и управляващата партия. От своя страна последният заплаши, че ще подаде оставка като премиер, ако не го изберат и за партиен шеф.

Големият кръг ще се затвори когато на предстоящия партиен конгрес Папандреу, по всеобщо убеждение, бъде избран за председател на все още управляващата партия. Та нали именно баща му, Андреас Папандреу, който бе на два пъти министър-председател на страната, беше човекът, който основа Пасок след свалянето на режима на полковниците през 1974! През същата година Георгиос за пръв път бе избран в парламента, а по-късно стана министър на образованието в кабинета на своя баща, който на свой ред бе изучил политическия занаят от своя баща: починалият през 1968 дядо на сегашния външен министър заема след Първата световна война различни политически длъжности в Гърция и стига до министър- председател, докато през 1967 полковниците-превратаджии го поставиха под домашен арест.

Като политик, внукът и синът Папандреу е поне толкова кадърен, колкото своите предци. Като шеф-дипломат на своята страна той постигна разведряване на отношенията с Турция, същевременно застъпничеството на Атина за еврочленство на балканските страни повиши гръцкия престиж сред северните съседи на Гърция. Когато на власт беше Андреас Папандреу, Гърция играеше една безславна роля в региона не само поради подкрепата си за сръбския деспот Милошевич. Това обаче е вече минало. На погребението на сръбския премиер Джинджич през март миналата година, Папандреу, като тогавашен председател на ЕС, държа една кратка, но патетична реч: от името на Европа той убеща на убития реформист, че един ден Сърбия "ще принадлежи на Европа, нашата Европа". В началото на март предстоят избори в Гърция. Тогава ще се разбере дали Папандреу ще може да продължи да работи за осъществяване на обещанието дадено в Белград.