Пак за Батак

«Медии, политическа коректност и цензура» – така бе обявен дебата, който събра снощи в Центъра за култура и дебат «Червената къща» в София историци, социолози, журналисти, студенти, академични учени и общественици. Отправна точка на оживената дискусия, която се проведе при много голям интерес и препълнена зала беше казусът с така наречения проект «Митът за Батак». Бяха представени няколко гледни точки пред аудиторията, всяка от които имаше амбицията да отговори на въпроса – защо един изследователски проект в областта на изкуството стана повод за ожесточен сблъсък на историци и провокира остри политически реакции на най-високо равнище.

Идеята на изследователите, залегнала в основата на този проект, беше окачествена от несъгласните с тяхната гледна точка като провокация както към българското общество, така и към съседна Турция, така и към историческата памет на потомците, провокация и към Европейската принадлежност на страната. Редица непрецизни, и научно сбъркани формулировки на авторите, които бяха цитирани пред присъстващите, в действителност дават основание за съмнения относно научната състоятелност на предложената тема. Но дали това е така или не щеше да стане ясно, ако бе позволено на авторите да представят своите тези и да се опитат в спокойна академична обстановка да ги защитят.

Нищо такова не се случи. И именно това е най-тревожният сигнал от всички спекулации и квалификации, които оформиха един небивал публичен скандал, ангажирал президент, министри, партийни ръководители и научни институти.

На какво е симптом този безпрецедентен случай?

Защо общественото съзнание се фокусира върху един сам по себе си периферен научен проект?

Както обобщи пред присъстващите доц. Петя Кабакчиева, случаят Батак е симптом на криза на българската държавност, на криза на медиите и криза на институциите.

Насъсквайки общественото мнение на патриотарска вълна, държавната машина очевидно се опитва да компенсира дефицита на авторитет, пренебрежението и неуважението с които хората се отнасят към нейните институции. Единственият ресурс, който остана, за да компенсира изброените липси, е миналото и национализмът, който се превърна в алиби за липсващата държавност.

Медиите от своя страна отговориха както на настроенията на аудиторията, така и на стремежа им да се харесат и на политиците.

Те изобретиха нов враг – каза Петя Кабакчиева – елитарен, чужденец, безродник. И върху такава платформа развиха една несъразмерна кампания в защита на измислена кауза.

И най-накрая – забраната да се дебатира по една тема свързана с миналото, недопускането на друг подход освен сакрализирането на определени исторически епизоди, довършват картината като поставят опасна диагноза на научните институции и техните ръководители.

Може би най-тревожният сигнал от направените анализи снощи може да бъде формулиран така:

Подмяната на научни аргументи с идеологически е белег на една отдавна минала епоха и опасен симптом за мащабите на популизма в съвременна България.