Още отзиви за немския превод на романа „Разруха” от Владимир Зарев.

В Германия Владимир Зарев е по-слабо известен, отколкото в България, отбелязва Магенау и представя накратко писателя. “Разруха” е роман за перманентния преход, за историческия обрат, настъпил с края на комунизма и бавните, мъчителни промени след това, изтъква наблюдателят на Дойчландрадио. Преходът, превърнал се в един вид трайно състояние от идването на демокрацията в България през 1990 г. Героите в романа на Зарев преживяват настоящето като един вид борба за оцеляване и болест. Старата система се е разпаднала, но стабилен ред не е установен; единствената константа е стремежът към пари и власт. Зарев представя пътя на двама мъже през хаоса.

Мартин, някога известен писател е на път да се самоунищожи в алкохола и самосъжалението. Жена му иска да го напусне, голямата му дъщеря е в Америка, а другата му дъщеря е наркоманка; с парите, които баща й й е набавил за очна операция, тя си купува самолетен билет за СЩ. Зарев описва разрухата на героя си във всички драстични детайли: как остава без работа в издателството, което не може да се приспособи към условията на пазарното стопанство, как без особен успех се опитва да си намери нова работа, как се забърква в съмнителни сделки и накрая е готов да измами дори най-добрия си приятел. Колкото повече не му стигат парите, толкова повече Мартин е обсебен от жаждата за пари, които са му нужни, за да си осигури спокойствие и най-после отново да може да пише, а именно да напише романа със заглавие “Разруха”.

Този роман в романа, отбелязва рецензентът, съставя втората плоскост на действието, огледално противоположна на първата. След политическата промяна приятелят на Мартин, Боян Тилев е натрупал пари със съмнителни сделки. Тилев е безскрупулен, отблъскващ новобогаташ; угодничи на жените, с които иска да спи. Зарев съзнателно използва клишета, описва мръсни сцени. Буковски и Източна Европа, човек добива чувството, че реализмът в “хард-бойлд” стил а ла Хемингуей просто трябва да се навакса, защото е бил отхвърлян по време на социализма. Зарев приписва тази част от романа на героя си, това му дава по-голяма свобода. Романовата конструкция позволява освен това да бъдат отразени различни сфери на обществото и то не само тези, в които се движат да кажем един писател или един безработен. Зарев успява удивително добре да разкрие мафиотския бизнес-свят и преплитането му с политиката.

“Разруха” е роман за властта на парите и за загубата на любовта. Парите като най-трайната форма на властта, както казва един от героите в романа. Създаденият нов ред служи изключително за умножаване на натрупаните пари и води до това, че в крайна сметка цялото богатство се концетрира в ръцете на малцина. Зарев е точен и безпощаден наблюдател на този преход, изнамира образи и сцени, които не могат да се забравят: например безработният интелекуталец, който смутено рови в кофата за боклук и напомня на разказвача за собствения му баща, когото той сравнява с елен, чиито рога са твърде големи и му пречат да се добере до съдържанието на кофата с боклук. Великолепно описана е и сцената с посещението на Тилев при германския милионер край езерото Щарнберг, който ясно демонстрира разликата между богатия и новобогаташа, между самоувереността и показността.

Романът на Зарев, отбелязва в заключение рецензенът, дава представа и как се създава литература, почерпана от собствения опит. Трайно, както се оказва, е само разказаното, само литературата, оставаща въпреки голямата разруха.