1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Оценка на развитието на инициативата "Десетилетие на ромското включване"

Благародна Григорова28 февруари 2008

Директорът на програмата "Рома" на института "Отворено общество" Мария Методиева прави равносметка на постигнатото от България по инициативата "Десетилетие на ромското включване"

https://p.dw.com/p/DE3J
Ромски деца в БългарияСнимка: AP

В унгарската столица се проведе XII-то заседание на Международния управителен комитет на инициативата „Десетилетие на ромското включване 2005-2015 година”. На него страните участнички представиха стратегиите си относно интеграцията на ромите.

Мария Методиева е директор на програмата „Рома” на института ”Отворено общество”, който е съинициатор на проекта. Тя прави кратка равносметка на постигнатото от България по инициативата до момента.

Жилищната политика, здравеопазването, трудовата заетост и образованието на ромите са приоритетите на правителствените програми в рамкита на инициативата „Десетилетие на ромското включване 2005-2015 година”. В повечето случаи държавата е тази, която обезпечава финансово изпълнението на конкретни дейности от плановете за действие.

Roma Frauen tanzen im Roma Lager nahe Pristina, Kosovo
Роми в КосовоСнимка: picture-alliance/ dpa

Трудно е в момента да се представят конкретно измерими резултати по инициативата в България

казва Мария Методиева от „Отворено общество”:


„Приети бяха редица стратегически документи. Това само по себе си не е достатъчно. През 2005 година беше приета национална

програма за подобряване на жилищните условия на ромите

която е много мащабна и е на стойност 1,5 милиарда лева. Финансовият ангажимент на държавата в програмата обаче е много относителен. Цялата отговорност по финансовото обезпечение на проекта се делегира на структурните фондове, осигурени от ЕС.”


Образователна програма на държавата все още не е обезпечена финансово и не се изпълнява. В сферата на здравеопазването досега конкретните дейности също не са се увенчали с успех. Единственото

по-значително постижение е създаването на длъжността „здравен медиатор”

която се субсидира от държавата.

Roma in Albanien
Роми в АлбанияСнимка: AP Photo


„Но за съжаление на стойността на една минимална работна заплата, т.е. всяка община, която иска да предостави щат за подобна позиция – здравен медиатор, който да подпомага местната ромска общност, получава минимална работна заплата.”

А функцията на здравния медиатор е много важна, като се има пред вид, че процентът на неграмотност при ромското население не само в България е много висок.

По време на заседанието на Международния Управителен Комитет на инициативата „Десетилетие на ромското включване 2005-2015 година” отново се представят

равносметката от мониторинговия доклад „DecadeWatch

който се изготвя от ромски неправителствени организации от страните членки.

„Надявам се да е по-положителна от тази, която направи миналата година в България на последното заседание на Международния Управителен комитет на инициативата „Десетилетие на ромското включване 2005-2015 година, когато се представиха резултатите в сферата на образованието.”

Roma Familie in Bulgarien
Българско ромско семействоСнимка: AP


Критиките са били насочени основно към това, че

продължава да съществува проблема по отпадането на ромски деца от училище в ранна детска възраст

Продължава да съществува и проблема със сегрегирането на деца, както в ромските училища на компактно населените райони, така и в смесените училища.


Мария Методиева смята, че е трудно да се осъществи включването на ромите в предвидения десет годишен срок. Само,

ако се промени начина на мислене, и на ромската общност започне да се гледа като на неизползван човешки ресурс

който би могъл да допринесе за растежа на страната, е много по-вероятно проблемът да се реши в рамките на следващите десет години, казва в заключение Мария Методиева