Охладняло приятелство

Признатата от Москва независимост на Южна Осетия и Абхазия е една от причините за охладнелите отношения между двете православни държави. "По този начин Русия подкопа собствения си аргумент за неделимостта на една суверенна държава, с който защитава позицията си срещу независимостта на Косово", отбелязва швейцарският всекидневник и добавя още една основна причина за разклатеното приятелство между Москва и Белград: сключеното в края на февруари енергийно споразумение между двете държави.

"Братско" споразумение: по братски поделена печалба?

"По силата на това споразумение сръбският нефтен концерн НИС трябва да продаде по-голямата част от акциите си на Газпром. Той пък се задължава да прокара през Сърбия 400 километра от планувания газопровод Южен поток. При този проект става дума за джойнт венчър между Газпром и италианския енергиен концерн Ени.

"Южен поток" е конкурентен на евроепйския газопровод Набуко. Руският проект предвижда пренос на газ от Централна Азия през Черно море към България. Там, според сегашните планове, тръбата ще се раздели на два клона: единият ще се отправи в посока Италия, а другият - към Централна Европа. България вече ратифицира плана в края на юли, припомня "Нойе цюрихер цайтунг" и коментира:

"Сръбското одобрение за този проект беше получено под натиска на ситуацията около Косово. По това време националистите и радикалите, обединени около тогавашния премиер Кощуница виждаха в Москва единственият надежден патрньор на Белград. Сръбският президент Тадич, който се кандидатираше за втори мандат, не посмя да се противопостави на тези настроения. В резултат на това се стигна до едно доста неизгодно за Сърбия споразумение. Според експерти от продажбата на по-голямата част на акциите си нефтеният концерн НИС би трябвало да получи не 400 милиона евро, а петорно по-висока сума. Руснаците обаче излизат с аргумента, че Сърбия ще печели мното от правата върху газопровода, който ще минава през територията й. Най-влиятелният противник на тази сделка беше още навремето финансовият министър Динкич.

Точно благодарение на неговата упоритост сегашното сръбско правителство се вгледа по -внимателно в договора и поиска от Москва да заяви категорично, че газопроводът ще минава действително през Сърбия, и че няма да става дума за малко разклонение, което ще свършва на нейна територия.

Москва засилва натиска си спрямо Белград

В края на миналата седмица в близкия до сръбското правителство вестник "Политика" руският посланик в Белград поиска ултимативно, ратифицирането на енергийното споразумение да бъде поставено като приоритетна точка в дневния ред на сръбския парламент. Отговорът на Динкич беше далеч от мекия и хлъзгав тон на дипломацията, коментира Нойе Цюйрихер Цайтунг и цитира писмото от офиса на сръбския финансов министър:

"Дневният ред на сръбския парламент не се определя от чужди посланници и между другото: Москва все още не е представила обещаната студия за строежа на газопровода, която ще покаже и точното му трасе".