1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Отчуждението на царя" - Правителствената криза в България и Симеон Сакскобургготски

12 август 2005

Отсъствието на държавата, неефективността на институциите и пълния хаос, който настъпи по време на природното бедствие отбелязаха края на управлението на Симеон Сакскобургготски.Това мнение застъпва Явор Дачков

https://p.dw.com/p/At00
Симеон Сакскобургготски
Симеон СакскобургготскиСнимка: dpa Zentralbild

Когато се правят оценки за това управление първо ще трябва да се види поведението на държавата по време на кризата. Тогава се вижда компетентността на едно управление, адекватността на институциите и модела по който функционира държавата. Ще трябва да признаем, че нашата не функционира, а отчуждението на премиера от българските проблеми се разпространи като епидемия върху всички институции. В тази криза се видя, че последните не работят, а единственото послание, което се чу от шефовете на пожарната и гражданската отбрана бе кавгата. В разгара на кризата те започнаха публично да си разменят обвинения – поведение, което е недопустимо от всякаква гледна точка. Най-шокираща си остава все пак царската алиенация. Отчуждението на Симеон Сакскобургготски от българския контекст този път нанесе преки поражения доколкото в кризисни моменти от министър-предедателя се очакват конкретни решения и смели действия. Нито едно адекватно изречение не чухме от нашия премиер. Той дори не сметна за необходимо да обяви ситуацията за кризисна, което би трябвало да задвижи конкретни действия в различните институции. Царят остана верен на себе си и показа пълна незаинтересованост от проблемите на българите. По време на кризата и след нея той се държа като любезен чужд дипломат, който изказва съжаление за случилото се, при това с доста ограничен набор от банални фрази, които Симеон използва при всякакви случаи. На фона на трагедията, сполетяла над два милиона души това поведение стои изключително грозно и отблъскващо. Работата е там, че същите тези, които пострадаха пряко и от него, не го разпознават като такова и не му държат сметка. Все още се говори за вината на държавата, сякаш държавата е абстракция. Невидима сила, която се движи от само себе си. Истинита е, че тази сила се задвижва от лични, човешки и политически енергии, а премиерът е този, който ръководи това движение. Отсъствието на Симеон в неговото присъствие е същото каквото е отсъствието на институциите в тяхната наличност. И двете ги има, но всъщност ги няма, а по време на наводненията всички можахме да се уверим в тази парадоксална липса. Краят на мандата на Сакскобургготски завърши напълно логично спрямо предишните четири години. Той остана верен на себе си и през цялото време демонстративно не се фокусира върху нито един български проблем. Именно в това се състои същността на неговото управление, което някои наричат успешно.