Отношенията между Турция и Иран

С Реджеп Тайип Ердоган за пръв път от 11 години турски правителствен ръководител отново е на официално посещение в Техеран. Климатът на двустранните разговори разговори, както и готовността за разширяване на политическите и икономическите връзки е положителния общ резултат. Междувременно иранското ръководство се въздържа от износ на ислямска революция в съседната държава – членка на Нато, за разлика от събитията през 80-е и 90-е години.Тогава двустранните връзки бяха много утежнени и двете държави многократно отзоваваха посланиците си.

Междувременно Анкара и също така Тирана са заинтересовани от добросъседски отношения. Затова те се въздържат от взаимни обвинения в подкрепа на враждебни на режима групировки. Преди Иран обвиняваше Турция, че подкрепя муджахидините сражаващи се срещу шиитското ръководство. В отговор турската армия се оплакваше срещу търпимостта проявявана в Иран към войнствените турски кюрди от ПКК.

Сега те си сътрудничат. Така например управляващата вече под името КонграГел ПКК повече не може да действа необезпокоявана от иранска територия срещу Турция. В замяна муджахидините бяха силно ограничени в действията си срещу Иран.

И двете държави искат да предотвратят разцеплението на Ирак. Ако в северен Ирак се създаде кюрдска държава и Техеран и Анкара се опасяват от възникването на прецедент. В Иран, както и в Турция, кюрдското малцинство се стреми към отделяне от централната администрация и поне към културно самоопределение.
Съществува и волята двустранните търговски връзки да бъдат удвоени на пет милиарда долара, да се изнася ирански нефт през Турция за европейските пазари, както и да се създават други възможности за сътрудничество.

Само че тези положителни резултати от посещението на Ердоган в Иран не прикриват, че между двете страни остават дълбоки пукнатини. Турция с членството си в Нато и с нейните политически, икономически и военни връзки с Израел е считана за съюзник на ционизма, който заедно със СЩ е най-големия враг на режима на ходжите.

Сред турската общественост Иран продължава да е считан за заплаха за лаицистичния държавен ред в републиката с нейното разделение на държавата и религията. Това разделение се отнася и за сегашното турско правителство, което се окачествява като консервативно религиозно, но не е поставило под въпрос ориентацията си към светски ценности и норми.

При това Ердоган умее да използва символиката от ислямистката ера. Когато наскоро той посети Париж не взе съпругата си, която носи шамия по убеждение. Ердоган съзнаваше чувствителността проявявана от френските му домакини по този въпрос. Съпругата му обаче отлетя с него за Техеран за да покаже, че и турците са мюсюлмани.

Този епизод говори много. За Европа е по-добре да има на страната си една Турция, която се държи по европейски в отношенията си с ислямските държави. Обратната страна на медала ще е Турция, без задължение към европейските интереси да вземе страната на държави, които не се чувстват задължени към европейските стойности. Подобна промяна на курса може да се очаква от Ердоган, чиято промяна от фундаменталист към про-европеец стана неотдавна.