1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Отношенията между Русия и Запада

18 юли 2007

Дипломатическият скандал между Лондон и Москва засяга не само двустранните отношения; той е показателен и за цялостното състояние на връзките между Русия и Запада. Коментар на Корнелия Рабиц:

https://p.dw.com/p/BJLu
Снимка: AP

Поне засега Москва реагира много сдържано на изгонването на четирима руски дипломати от Лондон. За икономически санкции и дума не става. Все пак Англия е важен търговски партньор и един от най-големите чуждестранни инвеститори в Русия. Впрочем процъфтяват не само икономическите, но и културните и междучовешките връзки. Не само някогашният олигарх Борис Березовски – много други руснаци също намериха нов дом в Лондон. Естествено англо-руските отношения са по принцип обременени откакто Березовски, а после и чеченецът Сакаев получиха убежище в Англия.

Въпреки всички обосновани подозрения към Русия във връзка със случая Литвиненко е редно да се запитаме: защо би трябвало Русия да предаде един свой гражданин на една чужда страна в нарушение на собствената си конституция? Коя западна страна е сторила някога такова нещо? Западът доста често е обвинявал руснаците, че имат доста двусмислено отношение към правовата държава. Сега Москва остана вярна на конституцията и така лиши критиците си от аргументи. Така че след острите думи и от двете страни, сега се полагат усилия за дипломатическо понижаване на напрежението.

Въпреки това впечатлението за дълбоко разстройство в отношенията между Запада и Русия се запазва. Тонът на руската външна политика стана по-остър, от Москва напоследък идват преобладаващо отрицателни сигнали. Никакво споразумение по въпроса за бъдещето на Косово. Никаква отстъпка относно санкциите срещу Иран. Никакъв компромис в разправията по американския проект за противоракетна отбрана; вместо това – мораториум върху Договора за конвенционалните въоръжени сили и въоръжения в Европа.

Ключовата дума в актуалния руски дискурс е “патос”; това означава завръщане към културата на патриотизма и националната гордост. Русия е доволна от себе си, тя отново струва нещо на международната сцена; освен това Русия е богата на суровини, пари, на географско и национално величие, богата на история. Подхранват се съмнения и страхове към Запада. Всичко това цели създаването на подходяща атмосфера за предстоящите през декември парламентарни, а през март идната година и президентски избори, така че да бъдат решени в смисъла на Путин.

Естествено трябва да кажем, че Западът улеснява руското ръководство. Със своя излишен проект за противоракетна отбрана САЩ отприщиха един конфликт, който раздвоява европейците, поставя в неудобно положение Русия и изобщо сее недоверие. ЕС се държи настрани и оставя полето на американците. Къде е руската политика на ЕС? Кой знае в това трудно положение какво иска всъщност обединена Европа?

Дипломатическата криза между Лондон и Москва ще отмине, но атмосферните смущения няма да изчезнат. Западът би трябвало да се замисли какво да се направи, за да не се допусне тези смущения да прерастнат в истински конфликт.