Отнася ли се забраната за изтезания в САЩ и до чуждестранните граждани?

Канадският гражданин Махер Арар прекрава през 2003 година 10 месеца в едно сирийско подземие за изтезания. САЩ го предават на Сирия, след като Арар попада под подозрение за връзки с терористичната организация Ал Кайда. Обвиненията срещу него така и остават недоказани. Междувременно канадският гражданин Арар е завел дело срещу САЩ.

В апогейя на скандала около изтезанията на затворници в Абу Гариб президентът Дж. Буш заяви през миналата година следното:

Буш :

"Ние не толерираме изтезанията. Никога не съм нареждал да се изтезават задържани и никога няма да направя подобно нещо. Ценностите в нашата страна са такива, че правят изтезанията неприемливи за нашата душевност."

Американският президент отхвърли всякакви обвинения за лична вина по случая. Според разследванията на уважаваното списание " Ню Йоркър" обаче, след 11 септември 2001 година американското правителство съзнателно си е затваряло очите пред изтезания в чужбина, за да извлича информации, които са важни за наказателното преследване на терористи. Нещо повече, цялата работа изглежда е имала систематичен характер.

Журналистката Джейн Майер публикува три случая в новото издание на списанието. Най-добре документираният случай сред тях е този на канадския гражданин Махер Арар. През септември 2002 година 34 годишният тогава Арар е задържан на летището Джон Ф. Кенеди в Ню Йорк, закаран във затвор във Вашингтон и разпитван в продължение на 10 дни за връзките му с международния тероризъм. В крайна сметка му показват документ, че ще бъде предаден на Сирия. Арар си спомня:

Арар:

"Те ми дадоха документ, в който пишеше, че съм член на терористичната организация Ал Кайда. Доказателствата за това се съдържали в тайни документи, чието съдържание те не пожелаха да ми разкрият".

Арар, който отрича връзките си с терористични среди, обръща внимание на американските власти, че ако бъде предаден на Сирия там със сигурност ще бъде изтезаван. Независимо от това той е предаден на Сирия и в крайна сметка неосъжданият до този момент Арар попада в един печално прословут сирийски затвор в столицата Дамаск. За онова, което се случва с него там, Арар разказва следното:

Арар:

"В първите дни ме биха с електрически кабел - навсякъде, но най-вече по китките на ръцете, по гърба и слабините. Болката не може да се опише с думи. Подложиха ме на психически терор , разпитвайки ме в помещение, в което се чуваха виковете на други изтезавани."

С помощта на правозащитната организация " център за конституционни права" Арар междувременно е завел дело срещу американското правителство. Адвокатката описва своя клиент като човек с пречупена психика.

В последните издания на " Ню Йоркър" се описва и случая на Мамду Хабиб. Радикалният мюсюлманин и австралийски гражданин е задържан през 2002 година от ЦРУ без заповед за арест в Пакистан и след това закаран в Египет. Той разказва, че там е бил подложен на брутални изтезания, а накрая се озовава в американската военна база в Гуантанамо. През януари Хабиб е освободен - след като очевидно нито едно от обвиненията срещу него не получава потвърждение.

В средите на американското правителство упорито се отрича наличието на " аутсорсинг" - т.е. на изнасяне на изтезанията в страни като Сирия или Египет. Дали забраната за изтезания на американското правителство се отнася обаче и до чуждестранни граждани, е въпрос, оспорван и сред правните експерти. Не е изключено, скоро той да бъде отнесен до американския конституционен съд.