Отличие за преводаческо изкуство

С каменните си сводове и многобройните книги по лавиците, ограждащи пространството й, малката зала напомня донякъде на манастир, само че не студен и неприветлив, а уютен, топъл, предразполагащ към духовен труд, вглъбение, общение. Впрочем, ако духовният труд и общение са приютени някъде грижовно и сигурно в този тъй несигурен свят, то е вероятно именно тук, в Европейската колегия на преводачите в Щрален. Създадена през 1978 година по инициатива на преводача на Бекет Елмор Топховен и тогавашния председател на съюза на германските преводачи Клаус Биркенхауер, превърнала се с годините в авторитетно международно средище. Един наистина уникален център, който наред с всичките си други качества на културен оазис вдъхва надежда, че напук на всичко европейското единение тук поне не буксува; точно обратното, тук мостовете на общуването и разбирателството са жива и бих казала дори, вълнуваща реалност. Потвърждава го, между другото и събитието, събрало този ден в малката зала гости от най-различни страни – датският превод на един забележителен немски роман, “Буденброкови”от Томас Ман. Явно развълнуван е и “виновникът” за събитието, 56-годишният датчанин Нилс Брунсе, тазгодишният носител на наградата за превод на фондация “Култура” на провинция Северен Рейн-Вестфалия и Европейската колегия на преводачите. Преводаческите заслуги на Нилс Брунсе отбелязват в приветствията си с много ласкави думи вице-президентката на колегията д-р Ренате Биркенхауер, Уфе Андреасен, съветник в посолството на кралство Дания в Берлин, д-р Михаел Веспер, министър на градоустройството, културата и спорта в провинция Северен Рейн-Вестфалия, Регина Вирвол, генерален секретар на фондация “Култура”. И същевременно всички те сякаш в един глас подчертават колко важна и нужна, особено днес, е грижата за изкуството на превода като културен мост, като духовно обвързващ посредник. Лауреатът поднася благодарственото си слово на изящен немски език и тънкото му умение да си служи със словото като че ли още веднъж потвърждава единодушната оценка на журито. Нилс Брунсе, се казва в нея, е претворил класическото произведение на Томас Ман в “убедителна и виртуозна езикова форма, с тънко чувство за музикалност и творческо езиково въображение”. Преводаческото дело на Нилс Брунсе е наистина впечатляващо – 150 произведения на класическата и модерната немска, английска и руска литература, преведени на датски език – от Шекспир, Гьоте, Клайст до Брехт, Петрушевская, Томас Бернхард. Какво представлява за Нилс Брунсе п реводът, какво го подтиква да превежда и как успява да се “пребори” с тъй различни литературни произведения и автори?

“Трудно е да се каже, ако се върна много назад в живота си, то още като дете ме удивяваше това, че езиците са толкова различни... Удивително е, че от една страна, пред теб е оригиналът и след това на листа хартия възниква нещо ново, което преди това го е нямало в този вид. Най-важното, мисля си, обаче е, че в дадено произведение намираш нещо, което те докосва, което разговаря с теб, важен е този неповторим контакт, като преводач ти усешаш дали и кога възниква такъв контакт. Вярвам, че преводът, литературният превод е изкуство; изкуството, творческата свобода и умение са много, много важно условие за сполучливия превод.”