1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Отговори на въпроса за месец юни

27 юли 2007

Как оценявате дискусиите на тема история и патриотизъм, които възникнаха по повод германо-българския проект за Батак?

https://p.dw.com/p/BMoA
Снимка: BilderBox

Личи си, че темата ви е заинтригувала и развълнувала, уважаеми слушатели. Преобладаващата част от писмата, които получихме , бяха много интересни. Повечето слушатели се опитват да дадат обективна преценка за водените в България дискусии ,без да се водят от “слепи” страсти, макар и да си личи, че това не винаги им се удава. Темата е трудна и сериозна, затова без да се опитваме да даваме оценки, ще представим някои от изказаните мнения и оценки. Най-напред това на 14 годишния Момчил Шопов от София :

“Грешното тълкуване на историята на една държава, която и да е тя, е най-неправилното нещо и дори би трябвало да бъде наказуемо, разбира се, в морален смисъл. Батак е една от болните теми не само в българската история, но и в съзнанието на българския народ. Германо-българският проект от пролетта на 2007 г. предизвика реакции сред някои “патриоти”, които се заканиха едва ли не да осъдят ФРГ и целия германски народ и то само заради идеята на един германски учен. А дискусиите, възникнали по повод този проект, бяха неестествени и тъй като бяха водени от политици, в това число и кмета на Батак, те се превърнаха в търсене на политичиски съюзници и електорат. “

Георги Раков от София ни пише, че не упреква участниците в проекта “Батак”. Той цитира различни пасажи от записките на един от оцелелите Ботеви четници посветени на слабата подкрепа на българите за въстанието. С това нашият слушател иска да ни каже, че има исторически истини, които се знаят, но които не винаги и не лесно попадат в учебниците по история, а оттам и в съзнанието на хората. В заключение г-н Раков отбелязва:

“Така че темата история и патриотизъм за всеки народ е много тънка и не може да не ражда дискусии. Затова ще ги има и сега и утре и за винаги”.

Проф. Дончо Дончев от София също смята, че дискусията по исторически теми е вечна и апелира за основно преразглеждане на съдържанието на учебниците по история , особено след 1944 година. Нашият слушател смята, че трябва да се извадят истините, почиващи на обективно установени истини, като се използват данните от тайните архиви, др. подобни източници. Според нашия слушател :

“Само такава история може да бъде плодотворна основа за утвърждаване на истински творчески патриотизъм без ненавист и нетърпимост към други хора и народи, способен спокойно да дискутира и неприятни тези на опоненти.”

За толерантност и диалогичност пледира г-н Дончев, още повече, че според него българската история изобилства от митове, които трудно се развенчават. В същия контекст попада и писмото на Иван Дичев от София, който смята, че ужасяващите факти от историята не бива да стават преграда към мирното и градивно бъдеще:

“Факти като Османското иго и свързаните с него исторически факти – въстания, бунтове и др., включителтно клането в Батак не могат да бъдат отречени. В 21-ия век обаче обстановката е друга. Всички в България искат да живеят по-добре, предполагам, същото желаят всички съседни нам народи. Нима ние не можем да преодолеем ужасните факти от историята без да ги забравяме, както това направиха Германия и Франция, Франция и Англия и т.н. Да не би техните народи да са забравили безбройните войни и жертвите, които са дали през миналите столетия, воювайки заради недалновидните си политици?! Историята трябва да се знае и да не се забравя, но и да не се изопачава и най-важното – да не се използва от политиците конюнктурно. От добросъседските българо-турски отношения трябва да спечелят нашите два народа. Ако историческите факти са препъни камък за развитието на съвременни, взаимоизгодни отношения, то вината е единствено в политическото ръководство на дадена държава, но не на народа и.”

На практика до същия извод стига и Анастасия Димитрова от София, когато изказва неодобрение от факта, че вместо за бъдещето на нацията все се говори за миналото. В същото време г-ж Димитрова заявява, че не одобрява публикацията на германските учени. Ео защо:

“ Това накърнява една истина, която е преживял българският народ и да се твърди, че не е имало клане в Батак, си е направо гавра с историята, защото клане и то масово, на хора от различни възрасти, е имало не само в Батак, но и навсякъде в страната.Батак обаче се помни, защото това е станало в черквата и е факт неоспорим за позор, извършен на свято място. Аз смятам, че да се твърди обратното си е направо политическо деяние на някои сили, които искат Турция да бъде приета в ЕС. Иначе защо ще се ровим в историята, която и без друго не може да се забрави и е толкова болезнена за България...”

Още по-радикално е мнението на Христо Владимиров от Лом, който пише :

“Моето дълбоко убеждение е, че точно т.нар. българо-германски проект за Батак е разработен с пропагандна цел и съм абсолютно сигурен, че за него авторите са взели купища пари от фирмите на Доган или от азиатската държава Турция, която е много чувствителна и не дава дума да се продума за геноцида над арменския народ, в който са избити почти два милиона души.”

Невена Чучулева от София пък разглежда темата изцяло под знака на историческите корени на своето семейство. Тя ни пише, че е правнучка на убити в Батак българи и подробно ни разказва интересната история на рода си. Боян Момчилов от София пледира за това да не се отричат достоверните исторически факти за Априлското въсдтание през 1876 г и по-специално Баташкото въстание на 21 април и клането на 1 май същата година. Ето какво пише слушателят :

“Всички тези факти са описани от Захари Стоянов в “Записки по българските въстания”. Самият автор пише:” не се ръководех от никакви авторитети и правила. Святата истина ми бе знамето.” Тенденцията да се определи баташкото въстание като “битов конфликт” е колкото антинаучна, толкова и цинична. Исторически факт е, че жестокосттта, с която е потушено въстанието е извършено от ислямизирано помашко население, така наречения башибозук, ръководени от турски военначаници с модерно въоръжение. Известно е, че Баташкото въстание е имало до голяма степен национал романтичен характер, без необходимата подготовка, опит и ръководство. Това въстание обаче е гордост за българското национално самосъзнание и е кощунство да се отрича, или използва за политически цели.”

Стефан Стефанов от София признава, че въпреки, неоспоримите исторически истини, е готов да приеме и други мнения, ето защо:

“Убеден съм, че истината е по-важна от всичко и съм готов да се съграся с тях, аке те са достатъчно убедителни. Добре, но какво бих могъл да кажа, щом не ми е известно съдържанието на този така много руган в медиите германо-български проект. От него са извадени едно-две изречения, може би вън от контекста, и яростта, с която те се коментират, ме кара да се стъписвам, дали няма нещо нередно във всичко това.”

Радваме се, че в дискусията на Дойче Веле се е включил и професор Михаил Огнянов, който пък на свой ред е цитиран от други наши слушатели по повод публикуцията му във вестник “Про&Анти”. Та професор Огнянов пише :

“Осъзнаваме или не, миналото винаги е живо и действа. Решението е не в забравата или отричането, а как да го осмислим от интелуктуалните и морални позиции на европейската цивилизация за да престане да бъде пречка във взаимоотношенията ни със съседите и между нас – наследниците на жертвите и насилниците. Медийният шум бе създаден без да се познава точно автентичният проект. Искам да подчертая само предпазливостта, сдържаността и добронамереността, която трябва да се проявява при разглеждане на всеки научен проект. Затова съжалявам, че не се състоя научна дискусия по повдигнатите въпроси.”

Това, действително е една от основните слабости на дискусията, проведена в България. Тома Жеков от София – впрочем смята, че такава не е имало :

“ По повод на един малък, при това неосъществен проект, се вдигна голям шум и изкуствено бяха раздухани националистически страсти. Участниците в проекта бяха обявени едва ли не за “врагове на отечеството”. Слава богу, клади вече няма. Но нямаше и дискусия. А когато хора на науката говорят, те говорят с аргументи. Би трябвало да се изслушват и да им се отговаря с аргументи. В кое време живеем, все пак.”

И още един слушател, който пледира за обективност и научност. Велизар Димитров от София пише :

“Установяването на истината за Батак ни най-малко не принизява подвига и саможертвата на въстаналите Батачани, намерили своята кончина в църквата “Св. Неделя”. През последните 15 години е очевидна тенденцията, не само в средите на историците, но и в цялата по-просветена наша общественост, да се събуди позаспалия, или приспиван с десетилетия стар патриотизъм, за да се възвеличи националния дух, да се възроди святато значение на думата “Родина.” Не е достатъчно да си гръмогласен родолюбец и от телевизионния екран да заклеймяваш клеветника. Не вършат работа и шоупатриотичните ритуали, ухаещи на нафталина от социалистическото минало, нито станиолените ореоли, които отлитат от главата на канонизираните при най-слаб полъх на политическия вятър. Щом става дума за историческа правда, то тя трябва най-напред да бъде защитена на научния форум и след това където и да било другаде.”

Благодарим на всички, които честно и открито се включиха в нашата дискусия. Ето и имената на наградените:

Парва награда печели Тома Жеков от София. Вторите награди са за Дончо Дончев , Иван Дичев и Боян Момчилов от София. Третите награди отиват при Михаил Огнянов, Момчил Шопов и Стефан Стефанов и тримата от София. Честито!