Отвличането на хора като стратегическо оръжие

"Ясно е, че федералното правителство и – мисля, този парламент - ние няма да се подадем на изнуда. Също така е ясно, че федералното правителство полага всичко, което е по силите му, да защити живота на Сузане Остхоф и нейния иракски придружител и да ги освободи”.

Ангела Меркел – вчера в началото на правителствената си декларация пред Бундестага. От петък миналата седмица не е известна съдбата на германската археоложка Сузанеа Остхоф. Похитителите заплашиха, че ще я убият, ако германското правителство не преустанови сътрудничеството си с иракските власти. Освен Сузане Остхоф и шофьора й в ръцете на похитители в Ирак се намират и шест иракски поклонници и четири члена на групата “Християнски миротворци”. Тероризмът в Ирак не се спира пред нищо и базразборно търси жертвите си – това стана ясно отново тези дни. Нито произходът нито критична позиция към американската политика в Ирак не гарантират имунитет срещу насилието – и дори организатори на хуманитарни акции не са защитени от отвличане и убийства от екстремисти, които въвличат страната в политически хаос.

Това за пръв път сега почувстваха и германците – макар че страната не участва във войната срещу Садам Хюсеин и дори се опита да я предотврати. До днес отношенията между нов Ирак и Германия се ограничават единствено върху икономическия и дипломатически ясектор, като се изключи обучението на иракски войници от германски експерти извън пределите на Ирак.

Отвличането на 43-годишната Сузане Остхоф и шофьора й е

най-новото от серия отвличания, на които от края на миналата седмица станаха жертва един 70-годишен британски грпажданин, двама канадци и един американец. От края на войната през май 2003 година до 20 ноември тази година в Ирак бяха отвлечени

238 чужденци и всеки пети от тях бе убит. Само през последните 17 месеца – така се преценява, няма точни данни – бяха отвлечени повече от 5000 иракчани. През последните месеци терористите концентрираха атаките си върху иракчани - главно върху хора от средното и горното съсловие и техните деца, но и върху арабски дипломати. През изтеклите шест месеца бяха убити дипломатически представители на Мароко, Египет и Алжир.

Търговия с хора срещу висок откуп или за политически цели – това е след свалянето на диктатора Садам Хюсеин една от централните цели на иракската съпротива. Докато терористи в други страни искат с отвличане на хора да постигнат политически цели, днешните екстремисти в Ирак са първите, които превърнаха търговията с хора в стратегическо оръжие.

А в Ирак царят идеални условия за тази ужасен бизнес. Страната е разединена поради редица кофликти, авторитетът на правителството е слаб, новоизградените органи на реда и сигурността още не са дееспособни и попадат все повече под влиянието на шиитски фанатици, които не зачитат принципите

на правовата държава и основите права на човека и които организират убийствени акции на отмъщение. Огромни количества оръжие и боеприпаси се укриват навред в страната – и огромен брой безработни бивши войници, изучили занаята да убиват, търсят отчаяно препитанието си.

Кой е подбудителят на отвличането на Сузене Остхоф, не се знае. Според британски данни в Ирак има 20 групи от така наречената съпротива, които организират похищения. Някои от похитителите поддържат контакт с няколко от тези групи или идзползват името им за определени акции. Други се числят към престъпни банди, които отвличат хора, за да ги продават на тази от групите, която предлага най-високата цена.

Повечето от отвлечените чужденци бяха жертва на организацията “Ал Каида на свещената война в страната между двете реки” начело с Абу Мусаб ел Саркауи, който лично е обезглавил шест от жертвите си.

Отначало похитителите посягаха към хора, които са сравнително беззащитни. След отвличането на първите чужденци те констатираха, че тази стратегия – въпреки продължаващата война и гигантските проблеми на страната – има огромен международен ефект. От тяхна гледна точка тази стратегия се оказа особено успешна спрямо съюзниците на Съединените Щати като например Италия, чието население се обяви против военния ангажимент в Ирак. Похитителите формулираха така исканията си, че да предизвикат с тях симпатии в Ирак. Така например настояваха за освобождаване на всички затворнички, за възстановяване на разрушени от войната сгради, за изтегляне на чуждите войски или за – както сега - за преустановяване на сътрудничеството с иракските власти.

Въпреки че исканията на похитителите не бяха изпълени – с малки изключения, отвличането на хора се оказа крайно ефективна стретегия. Наистина в Ирак умират много повече хора като жерва на атентати, обаче отвличането има много по-голям публичен ефект.

Каква ще е съдбата ва германската археоложка, за освобождаването на която се застъпи и иракският президент Джалал Талабани? Може ли – защо е възприела мюсюлманската вяра – да разчита на милост? Според иракския експерт Хусаин ал Мусани:

“Не, смятам, че едва ли нещо може да я спаси, ако похитителите са решени да изкарат до край злокобното си дело. Не вярвам, че за тези хора е решаващо, дали си вярващ мосюлманин. Ние знаем, че тези хора са решени да вдигат джамии във възудха – с молещи се хора в тях. Те са в състояние да нападат пазари и дори болници. Те не правят разлика дали си мюсюлманин или не. За тях важно е да постигнат максимален сплашващ ефект”