Осъдените българки в Либия ще се завърнат у дома - интервю с германския проф. Удо Щайнбах

Проф. Щайнбах, по време на своя визита в Триполи германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер призова либийското ръководство да освободи осъдените български медицински сестри и палестинския лекар. “Ще направим всичко възможно за да бъдат пуснати медиците”, заяви Щайнмайер. Същото послание отправи по време на посещението си в София и американският президент Джордж Буш. Какво означава тази демонстрация на подкрепа от ключови западни страни? Задвижва ли се колелото?

“Да, има раздвижване. Смятам за правилно, в този момент да се засилва политическият натиск върху Триполи. Много правилен ход беше и посещението в Либия на германския външен министър заедно с външната еврокомисарка Фереро Валднер. Известни колебания имам относно силните думи, използвани от американския президент, защото както хе известно, съдебната система в Либия и изключително чувствителна, там се намесват много интереси, вкл. един срещу друг. И когато американският президент използва по-силни думи, това може да бъде възприето от либийската страна и като изнудване. От това могат да произтекат някои усложнения и противоречия. Но като цяло смятам, че след тази намеса нарастват шансовете за това, медицинските сестри и лекарят да бъдат пуснати на свобода.”

Това се долавя и от някои изявления на официални либийски представители. Така напр. след срещата си със Щайнмайер синът на полк. Кадафи – Сейф ал-Ислам заяви дословно: “Надяваме се, това да е началото на края на този проблем.” Какво разчитате зад тези думи, и ако те са облечени със съдържание, можем ли да говорим за пробив?

“Със сигурност има нещо зад тези думи, иначе синът на Кадафи нямаше да прави такива оптимистични изказвания. Както знаем, Сейф ал-Ислам е човекът, който винаги се е изказвал по темата, От една страна той е част от режима в Триполи – той е свързан и много силно обвързан с управлението, той е нещо като представител на баща си, който пък умишлено се държи настрана от темата, т.е. изявленията на ал-Ислам имат вътрешно-политическа тежест. От друга страна синът на Кадафи е така да се каже про-западното лице на режима, човекът, обърнат към Европа. Ще припомня, че Сейф ал-Ислам е следвал в Европа, говори чужди езици, пътувал е много, и е ценен от редица европейски политици. Затова смятам, че щом той прави такива оптимистични прогнози, това има двойна стойност – за вътрешна и за външна употреба. Казано иначе – вероятно сме стигнали до фаза, в която вече има място за оптимизъм.”

Освен това и говорител на близките на заразените либийски деца се изказа доста оптимистично, като предположи, че още през юни можем да очакваме решение на проблема. На какво решение обаче можем да се надяваме? Имате ли чувството, че Кадафи вече е готов да отстъпи и да приеме компромис?

“При всички положения решението трябва да включва освобождаването на осъдените, това се разбира от само себе си. Дали ще бъдат постигнати и други някакви договорки, това е много трудно да се прогнозира. Когато говорим за Либия обаче не трябва да забравяме, че става въпрос за един режим, който стои зад атентатите в берлинската дискотека “Ла Бел” и срещу пътническия самолет над шотландския град Локърби. И двата казуса се нуждаеха от много време докато бъдат разрешени, и самият Кадафи винаги е стоял настрана от тях. Ако мога така да се изразя – това беше един процес на вътрешно узряване, и смятам, че и по СПИН-делото в Либия сме стигнали до подобна фаза, от която насетне можем да очакваме положително развитие, и на първо място – освобождаването на осъдените медицински служители.”

Звучите доста оптимистично?

“Да, оптимист съм, и ще повторя, че съдя по двата казуса, които преди малко споменах. Отне доста време, защото властта и правосъдието са много силно преплетени в Либия, но накрая резултатът винаги е бил, ако не напълно положителен, то най-малкото приемлив.”

Т.е. очаквате, българските медицински сестри и палестинският лекар да бъдат пуснати на свобода?

“В това сам почти убеден.”