1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Оспорваната комедия на Дани Леви за Хитлер

8 януари 2007

Дискусиите за комедията на Дани Леви “Моят фюрер” започнаха дълго преди самият филм да се появил на германските екрани. Позволява ли самата тема – Хитлер и националсоциализма комедийно третиране и какво представлява новият филм на Дани Леви?

https://p.dw.com/p/AugK
Швейцарският режисьор Дани Леви
Швейцарският режисьор Дани ЛевиСнимка: AP

Адолф Хитлер разговаря с Адолф Грюнбаум. Една историческа фигура в диалог с фиктивно лице. Това е сцена от филма “Моят фюрер”. Истинската история за Адолф Хитлер, представена от швейцарския режисьор Дани Леви. Комедия за Хитлер, фиктивен гег от последните седмици на 1944 г. Във филма на Йозеф Гьобелс му хрумва идеята да окуражи отчаяния Хитлер, като му осигури треньор. Треньорът трябва да подготви Хитлер за още патетични речи в момент, когато Германия практически вече е загубила войната.

“След атентата на Щауфенберг Адолф Хитлер изпада в окаяно състояние, това е известно. Хитлер е бил маниакален и депресивен, всъщност вече не е бил в състояние да функционира като властник.”

Че тъкмо еврейският учител по актьорско майсторство Адолф Грюнбаум е избран да шлифова реториката и жестовете на Хитлер, си има причина. Според идеята на Гьобелс във филма Хитлер трябва да бъде приведен отново във форма чрез гнева и възобновените емоции. Леви разказва тази история в поредица от абсурдни сцени. Ядрото на филмовия разказ са срещите между Хитлер и Грюнбаум. Леви поднася една абсурдна комедия. Хитлер, представен от комика Хелге Шнайдер, е фигура, измъчвана от тежка детска травма, физически той е просто развалина.

“Фигурата на Адолф Хитлер, казва Дани Леви, е жалка, в крайна сметка и комична. Както всъщност и целият националсоциализъм е жалък и комичен. Помислите си само, когато цял един народ крещи: “Хайл Хитлер”, това вече прилича на истинско кабаре. Комично щеше да е всичко и до края, ако не бяха безкрайните разрушения и ужасни престъпления срещу човечеството.”

Ролята на еврейския учител по актьорско майсторство Грюнбаум се изпълнява от Улрих Мюе. За да обучи Хитлер, Грюнбаум поставя условие, семейството му да бъде освободено от концентрационния лагер. Условието е изпълнено. Сцените, в които Грюнбаум най-после се среща с наплашената си жена и децата си, позволяват на режисьора Леви да покаже поне отчасти ужаса на националсоциалистическия терор. Освен това Леви представя приближените на Хитлер: Гьобелс и Хайнрих Химлер, Алберт Шпер и Ева Браун, чиито роли се изпълняват от известни актьори. В изпълнението им има и демоничен, и комичен елемент. Преобладава обаче хуморът.

“Разчитам на това, че германците имат чувство за хумор, иначе едва ли ще ме разберат – един еврейски режисьор с еврейска комедия за Хитлер. Убеден съм, че под повърхността съществува определена потребност човек да се смее на неща, които досега всъщност са били третирани само сериозно.”

Филмът “Моят фюрер” е и един вид противоположен вариант на “Крушението”, филма за последните дни на Хитлер в бункера. Това е опит да се разгледа темата по съвсем друг начин. Дали опитът е наистина сполучлив, ще кажат зрителите. Оценките за комедията на Леви са различни. Някои критици предупреждават, че поднесена в комедиен план, темата се омаловажава, други пък смятат, че филмът е изключително добър.