Основни коментарни теми в седмичните издания

В един от най-хубавите мачове на първенството прекомерно надценяваните холандци бяха демонтирани от руснаците по всички правила на изкуството. Руснаците демонстрираха един убийствен интелектуален шах на трева на най-високо равнище на физическа подготовка – смесица от Чингиз Хан, Нуреев и Каспаров. Играта на аутсайдерите бе свидетелство за покачващото се с бясно темпо културно равнище на някогашните съветски чукове. Руснаците играха футбол както навремето колегите им хокей. Техният

комбинативен колективизъм

нямаше нищо машинално, закостеняло, а бе съвсем свеж, с известна доза детинска игривост. Руснаците изпуснаха сума ти възможности, но без да мъркат продължиха да комбинират. Онова, което би предизвикало депресивен гърч у швейцарците, дори не раздразни руснаците. И тъй като футболът винаги е бил отражение на обществените условия и душевните дълбини, можем да кажем, че в Базел видяхме една симпатична Русия, която се представи без никаква олигархическа мегаломания, но с путиновска ефективност. Западният печат обича да представя Русия като арена на едно озверяло капиталистическо общество. Руските футболисти обаче приличаха по-скоро на артисти – обобщава швейцарският седмичник „Велтвохе”.

Друг основен сюжет в седмичния печат е обстановката в Зимбабве.

„Само гняв не стига”

Под това заглавие седмичникът „Ди Цайт” търси отговор на въпроса какво може да направи Европа за демократите в Зимбабве.

Тиранията в Зимбабве разкрива безсилието на демократичния свят. Наистина ли не можем да предприемем нищо против една от най-гадните диктатури на днешния свят? Или просто не желаем?

На първо място ЕС трябва да започне да прилага най- последователно своите решения за бойкот, така че да се отнеме най-сетне възможността на диктатора Мугабе да обикаля по разни международни конференции. След това трябва да бъдат заострени санкциите. Министри, военни и други подлоги на диктатора ще бъдат тежко засегнати, когато на децата им бъде забранено да посещават елитни училища в Европа и Америка.

Европейците оправдават бездействието си с твърдението, че ключът за решаването на проблема и без това се намирал на съвсем друго място – в Претория и в Пекин. Китайците са най-важният икономически партньор на Зимбабве, те го помпат с кредити и оръжие. Явно западните дипломати не смеят обаче да им напомнят за политическите максими на международната общност. Те не смеят да отворят уста и по адрес на Претория, чиято т.н.

„тиха дипломация”

се провали по всички линии. Това силно увреди престижа на Южна Африка като сила на реда на Черния континент и аспирант за място в разширения Съвет за сигурност на ООН. А тъкмо южноафриканците повече от всяка друга външна сила са в състояние да притиснат престъпната клика в Хараре.

Освен затягане на санкциите, сега е необходимо да бъде убеден да се задейства Африканският съюз. ЕС не бива да търпи повече двойния морал на африканците, които хвалят демокрацията, а на практика търпят диктаторите - подчертава седмичникът "Ди Цайт".