Основните приоритети на българския парламент

Може би е рано да бъде поставена «диагноза» на онези характеристики, с които се очертава да бъде белязан новият български парламент. Вчера бяхме свидетели на неговото първо работно заседание, на което бе обсъдена и приета Декларация за основните приоритети на 40 народно събрание -

обсъждания, които не без основание един от ораторите на трибуната нарече Упражнения в парламентарна реторика.

Ако съдим по репликите, които разменяха помежду си депутатите, и по декларациите на ръководителите на различните партии, предназначени по-скоро за телевизионната аудитория, бихме могли да кажем, че прави натрапчиво впечатление дефицитът на коалиционна култура, който демонстрираха повечето от ораторите.

Възможността, която прякото предаване на заседанието предостави на новите лица в парламента да експонират себе си върху предварително зададената партийна рамка, беше употребена по-скоро егоистично и популистки, а не от гледна точка именно на националните приоритети, които толкова пъти бяха размахвани от всички кандидат-депутати в предизборните им изявления.

В същото време – като отчитаме новата конфигурация на парламента и възникването на политически център, бихме могли да очакваме, че това обстоятелство може да внесе политическа гъвкавост и откритост. Или както каза проф. Д-р Петър Емил Митев : «Необходимо е ново мислене в съответствие с новата ситуация, при която на политическия терен силата се измерва не само с ръста, но и с гъвкавостта, не само с електоралната подкрепа, но и със способността да се коалираш.»

Което означава социалистите да загърбят наследеното партийно високомерие, десницата – да преодолее своя идеологически догматизъм, а НДСВ и ДПС да покажат че са усвоили поуките от приключилия управленчески мандат и въпреки това или точно заради това са готови да влязат в реална равноправна коалиция.

Би трябвало да се отправи пожелание и към четвъртата политическа сила за конструктивизъм и кооперативност, ако предложенията й вчера не доказваха вече известното – хората от «Атака» се чувстват най-уютно в удобната поза на отрицанието. Думите на техния лидер след приемането на Декларацията, а именно - че този текст очертава, колониалното поведение на управляващите България и отказа им да защитават българските национални интереси, ако тези думи не доказват по категоричен начин тяхната опасна ретроградност.

Подобна декларация – както каза Станимир Илчев от НДСВ - по своеобразен начин е на път да се превърне в средство да измерим има ли в България разлика между евроскептицизъм и евронихилизъм.

Самата Декларацията казва две прости неща на българското общество – че има смисъл да се работи ускорено и че е известно в кои проблематични зони трябва да бъдат насочени усилията още от лятото, за да могат депутатите да изпълнят ангажимента пред българското общество за приемането на страната в ЕС на 1 януари 2007 година.