1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Освобождаването на българските медицински сестри и лекаря е победа на хуманността,

24 юли 2007

казва пред "Дойче веле" зам.-председателят на Германо-българския форум Клаус Франке

https://p.dw.com/p/BLfB
Cecilia Sarkozy Porträtfoto
Сесилия Саркози с основна посредническа роля за връщането на сестрите и лекара в БългарияСнимка: picture-alliance/dpa

Господин Франке, изразихте задоволство от този положителен край на дългогодишната драма не само за осъдените чужди медици, но и за отношенията между европейските партньори. Всички знаем, че ЕС изигра решителна роля за освобождаването. Каква по-конкретно обаче беше тази роля, и можем ли да кажем, че без европейската помощ днес сестрите и лекарят нямаше да бъдат вече на българска земя?

“Смятам за правилна тази оценка. Защото ЕС и някои други държави направиха така, че либийското ръководство да осъзнае, че по този начин не може да се отнася с хора, чиято дейност винаги е била хуманна като лекари и медицински сестри.”

Либийски правителствен говорител заяви, че преди да бъдат качени на самолета за България сестрите и лекарят, са били изпълнени всички условия, поставени от либийското правителство. Едно от тях е свързано с гаранции, дадени на либийската страна, за подобряване на отношенията с европейските страни. Означава ли това, че е свободен пътят за нормализиране на отношенията между ЕС и Либия?

“От доста време е ясно, че либийският ръководител Кадафи полага усилия за нормализиране на отношенията както с европейските страни, така и с цялата международна общност. Това личи и по предаването от Либия на международното правосъдие на извършителя на атентата над Локърби. Както изглежда в Либия новото младо поколение започва да упражнява натиск върху сегашния режим на Кадафи, с посланието, че диктатурата повече не може да продължава. И ако зад това стои желание на либийската страна да направи нова крачка към нормализиране на отношенията с демократичния свят, ние трябва да приемем това с умерен оптимизъм, подчертавам – умерен, а не с излишна емоционалност, като дадем израз на това със съответстващи действия в областта на политиката, икономиката и социалната сфера.”

Споменахте за атентата над Локърби. Смятате ли, че освобождаването на българските мед. сестри и палестинския лекар може да бъде част от сделка с Триполи за скорошно пускане от затвора в Шотландия на осъдения за атентата либийски гражданин ал-Меграхи?

“Надявам се, че няма такава сделка, защото извършителят на атентата срещу пътническия самолет на “Панам” беше осъден и трябва да излежи присъдата си. Но вие имате право да поставяте така въпроса, защото Локърби беше отправната точка за началото на процеса на подобряване на политическата ситуация вътре в Либия, но и на отношенията между Либия и международната общност, в т.ч. със страните в ЕС и други, които имат водещи позиции в Обединените нации.”

Веднага след пристигането на медиците на българска земя беше прочетен указ на българския президент, с който те бяха помилвани. Правилно ли беше тази стъпка?

“Напълно правилна постъпка. Правилно решение без никакви уговорки.”