Опозицията в Русия

От самочувствието и умението, които президентът Путин демонстрира на международната сцена – тези дни например в Хайлигендам, - няма и следа в подхода му към вътрешната опозиция. При антиправителствената демонстрация миналия ден в Санктк Петербург всичко беше, както обикновено: малко демонстранти, изобилие от полицаи и войници от Вътрешното министерство. При отлитането им от Москва противниците на Путин бяха така подробно проверявани, че някои от тях изпуснаха самолета си. Същото стана преди две седмици с Гари Каспаров, когато искаше да замине за една демонстрация в Самара.

Все пак този път в Санкт Петербург организаторите получиха разрешение не само за демонстрация, но и за протестен поход – ако участниците не надвишават 500 души. Участваха доста повече хора, но силите на реда не се намесиха и всичко мина без никакви инциденти и арести. Защо не става винаги така?

Всъщност руското ръководство може да си позволи да не обръща внимание на слабата опозиция, но вместо това то се опитва със всички сили да я смаже. Трудноизпълнимите условия за регистрирането на нова партия и 7-процентовата бариера за влизане в парламента правят почти невъзможно формирането на парламентарна опозиция. Съюзът “Другата Русия”, който организира демонстрации и настоява за свободни избори, е подложен на натиск и среща всевъзможни пречки. Неговите представители привличат вниманието на медиите на Запад, което далеч надхвърля реалното им значение на място, защото руснаците гледат скептично на опозиционните партии и движения. Ако те дойдат на власт, пак ще е същото – казват повечето хората. Освен това Путин се радва на огромна популярност. Ако можеше да се кандидатира за трети път на президентските избори догодина, което конституцията не позволява, той щеше да бъде избран с подавляващо мнозинство.

Защо тогава Кремъл реагира така нервно на демонстрациите и протестите, които не са нищо повече от убождане с игла? Наистина ли Путин се страхува от опозицията, както твърдят нейните представители? Тогава това би трябвало да означава, че управляващите не са сигурни във властта си. По-вероятно е, че поведението им е просто рефлекс от времето на вездесъщите тайни служби, нещо, което бившето ченге Путин и хората от непосредственото му обкръжение не могат да превъзмогнат. Навсякъде те надушват предателство, шпионаж, антиправителествени кроежи, финансирани вероятно от Запада, и се виждат принудени да държат под контрол всичко и всички.

Дали мирната демонстрация в Санкт Петербург беше изключение, защото заради международния икономически форум в града пребивават чуждестранни политици и икономически босове, или бележи принципна промяна в политиката на Кремъл, ще се разбере може би още днес: властите в Москва разрешиха провеждането на антиправителствена демонстрация, но не и на протестен поход. Въпреки това организаторите държат да го проведат.