Опасността от глобален тероризъм се подценява
15 март 2004Реклама
Специалистите по терора създават все по-мрачни сценарии, мнозинството европейци обаче не им вярват, твърди Уолтър Лакьор в статията си "Мегатероризмът започна".
Атентатите от Мадрид бяха най-кървавият терористичен акт, осъществяван някога на европейска земя. Но дали пък те не са просто предвестник на онова, което тепърва предстои? На приближаващата епоха на масовия тероризъм? Разбира се, това не означава, че атентати като мадридския ще стават всяка седмица някъде по света. Но в епохата на мегатерора една пренбрежимо малка групичка от хора все пак ще разполага с такава невероятна разрушителна сила, че ще бъде в състояние да причини невероятни опустошения. И тъкмо обстоятелството, че става дума за малко на брой хора, прави атентатите много трудни за предотвратяване.
Колкото и да са ужасяващи атентатите в Мадрид, животът в Испания продължава. Особено големи промени няма да има нито в испанското общество, нито в политиката. Представете си за момент обаче, че атентаторите бяха използвали не старомодни оръжия, каквито са обикновените експлозиви, а някоя мръсна атомна бомба или пък химически, респективно биологически оръжия. Само въпрос на време е, докато започнат наистина да го правят. Представете си още, че го сторят не в Европа, а в Индия, Пакистан, Израел или Палестина, където това начаса може да предизвика голяма война. Хората, които се занимават с тероризма и се опитват да го разберат, през последните години даваха все по-песимистични прогнози. Същевременно сред широката общественост надделяваше мнението, че опасността от тероризма прекалено много се надценява. Според мнозинството хора след 11 сепетмври 2001 година правителствата реагираха прекалено енергично и хвърлиха в борбата срещу тероризма много повече пари и сили от необходимото. Защото нападенията срещу СТЦ и срещу Пентагона може би все пак бяха изолиран случай, успокояваха се мнозина. Миналата седмица на конгрес в Потсдам се събраха водещи политолози. Повечето от тях бяха на мнение, че същинският проблем е не тероризмът, а войната срещу терора. Няколко души дори заявиха, че правителството на Буш в САЩ води едва ли не фашистка политика на потисничество, която е по-опасна от тероризма. Такива възгледи споделят не само философи и теолози - тези възгледи по разбираеми причини са доста по-широко разпространени.
Онези, които воюват срещу тероризма, не разполагат с магически оръжия. Силите за сигурност на САЩ и на европейците през последните години постигнаха много успехи в разбиването на терористични ядки и предотвратяването на атентати. Но дори всичките 180 хиляди души, които вече работят в министерството за защита на родината в САЩ, не са гаранция, че няма да има повече атентати. Колкото и да са огромни масивите информация, натрупана от тайните служби, те не могат да променят нещата. Напротив, тъкмо прекалено обемистата и неподдаваща се на обработка информация пречи да се вземат подходящи мерки. Засега има само един начин да се намали рискът от атентати: терористите трябва да бъдат притиснати до стената. Това обаче не винаги може да стане със законни средства. И още: при такива операции понякога и съвсем невинни хора са подложени на всевъзможни ограничения и могат да попаднат дори в затвора. Това още не е фашизъм или диктатура, но е доста болезнено и несправедливо. Тъкмо поради подобни мерки нарастват и протестите срещу ограничаването на нашите граждански свободи. Един от философите, взели участие в конгреса в Потсдам, смята дори, че Америка би могла да понесе и други атентати от мащаба на 11 септември. Добре, но ако атентатите са с различни и много по-убийсвени оръжия? Тогава правителството ще попадне под невероятен натиск да предприеме антитерористични мерки, много по-твърди от сегашните.
В момента непрекъснато се увеличава пропастта между опасенията на експертите по тероризма и слепия оптимизъм на различните правозащитници, които критикуват злоупотребата с власт на правителствата. В същото това време обаче бомбата със закъснител на оръжията за масово поразява цъка някъде по света - нищо, че засега не успяха да я открият в Ирак.
Атентатите от Мадрид бяха най-кървавият терористичен акт, осъществяван някога на европейска земя. Но дали пък те не са просто предвестник на онова, което тепърва предстои? На приближаващата епоха на масовия тероризъм? Разбира се, това не означава, че атентати като мадридския ще стават всяка седмица някъде по света. Но в епохата на мегатерора една пренбрежимо малка групичка от хора все пак ще разполага с такава невероятна разрушителна сила, че ще бъде в състояние да причини невероятни опустошения. И тъкмо обстоятелството, че става дума за малко на брой хора, прави атентатите много трудни за предотвратяване.
Колкото и да са ужасяващи атентатите в Мадрид, животът в Испания продължава. Особено големи промени няма да има нито в испанското общество, нито в политиката. Представете си за момент обаче, че атентаторите бяха използвали не старомодни оръжия, каквито са обикновените експлозиви, а някоя мръсна атомна бомба или пък химически, респективно биологически оръжия. Само въпрос на време е, докато започнат наистина да го правят. Представете си още, че го сторят не в Европа, а в Индия, Пакистан, Израел или Палестина, където това начаса може да предизвика голяма война. Хората, които се занимават с тероризма и се опитват да го разберат, през последните години даваха все по-песимистични прогнози. Същевременно сред широката общественост надделяваше мнението, че опасността от тероризма прекалено много се надценява. Според мнозинството хора след 11 сепетмври 2001 година правителствата реагираха прекалено енергично и хвърлиха в борбата срещу тероризма много повече пари и сили от необходимото. Защото нападенията срещу СТЦ и срещу Пентагона може би все пак бяха изолиран случай, успокояваха се мнозина. Миналата седмица на конгрес в Потсдам се събраха водещи политолози. Повечето от тях бяха на мнение, че същинският проблем е не тероризмът, а войната срещу терора. Няколко души дори заявиха, че правителството на Буш в САЩ води едва ли не фашистка политика на потисничество, която е по-опасна от тероризма. Такива възгледи споделят не само философи и теолози - тези възгледи по разбираеми причини са доста по-широко разпространени.
Онези, които воюват срещу тероризма, не разполагат с магически оръжия. Силите за сигурност на САЩ и на европейците през последните години постигнаха много успехи в разбиването на терористични ядки и предотвратяването на атентати. Но дори всичките 180 хиляди души, които вече работят в министерството за защита на родината в САЩ, не са гаранция, че няма да има повече атентати. Колкото и да са огромни масивите информация, натрупана от тайните служби, те не могат да променят нещата. Напротив, тъкмо прекалено обемистата и неподдаваща се на обработка информация пречи да се вземат подходящи мерки. Засега има само един начин да се намали рискът от атентати: терористите трябва да бъдат притиснати до стената. Това обаче не винаги може да стане със законни средства. И още: при такива операции понякога и съвсем невинни хора са подложени на всевъзможни ограничения и могат да попаднат дори в затвора. Това още не е фашизъм или диктатура, но е доста болезнено и несправедливо. Тъкмо поради подобни мерки нарастват и протестите срещу ограничаването на нашите граждански свободи. Един от философите, взели участие в конгреса в Потсдам, смята дори, че Америка би могла да понесе и други атентати от мащаба на 11 септември. Добре, но ако атентатите са с различни и много по-убийсвени оръжия? Тогава правителството ще попадне под невероятен натиск да предприеме антитерористични мерки, много по-твърди от сегашните.
В момента непрекъснато се увеличава пропастта между опасенията на експертите по тероризма и слепия оптимизъм на различните правозащитници, които критикуват злоупотребата с власт на правителствата. В същото това време обаче бомбата със закъснител на оръжията за масово поразява цъка някъде по света - нищо, че засега не успяха да я открият в Ирак.
Реклама