Опасен поврат в американската близкоизточна политика

Само часове след като Джордж Буш потвърди пред египетския президент Хосни Мубарак, че т.нар. ”пътна карта” остава в сила за близкоизточния мирен процес, смени курса. Защото едно от важните условия на пътната карта, ако не и най-важното, предвижда двете страни да преговарят за дълготраен мир. Именно това саботира сега Джорд Буш като предварително отнема възможността за преговори по някои въпроси. И то без основание. Буш трябваше да подкрепи едностранния план на Шарон за изтегляне от ивицата Газа и то без ограничения и уговорки.

От 1967 година насам международната политика се стреми към изтеглянето на Израел от окупираните територии. Много проблеми, за които отговорност носят израелските правителства, досега осуетяваха плана ”земя срещу мир”.

Джордж Буш няма никакво основание да се поддава на хитрата стратегия на израелския премиер- да изтегли израелските войски от проблематичната ивица Газа и същевременно да си осигури поддържката на Запада.

Ако президентът се поддаде на тази стратегия, което той стори, става ясно, че се компрометира като посредник и радетел за мир в Близкия Изток. Същевременно дава повод на критиците си с основание да го обвиняват, че е бил обзет от идеята на всяка цена да свали Садам Хюсеин.

Джордж Буш естествено не каза нещо кой знае колко изненадващо. Никой не е и очаквал, че колелото на историята ще може да се върне назад до 5 юни 1967 година, или дори по-назад. Мирът обаче може да стане реалност само на базата на взаимни компромиси , а не да се базира на продиктувани отвън рамкови условия.

Няма полза от това, че Джордж Буш още повече отпреди пледира в декларацията си за създаването на палестинска държава. Подобна държава не може да бъде проектирана и създадена в Белия дом. Близкоизточният мир-също.

И двете начинания обаче могат да бъдат застрашени от провал именно в Белия дом, нещо което явно се удаде на американския президент.