Опасен е животът на журналистите в Газа

По улиците на Газа вече почти не могат да се видят коли на журналисти. Големите джипове, с надпис “Телевизия” на предното стъкло, подвижните радио-и тилевизионни станции със сателитни антени и малките коли на репортери почти изчезнаха от градския пейзаж. Ескалацията на гражданската война в палестинските области, превърна работата на журналистите в опасно начинание.

Опасностите не идват обаче само от престрелките и бомбите, а и от редица анонимни заплахи, както разказват в офиса на арабския сателитен телевизонен канал Ал Арабия в Газа. След един излъчен материал за палестинския премиер Исмаил Хания, заплахите нараснали многократно – разказва продуцентът Ислам Абделкарим:

“Получихме множество заплашителни обаждания на различни хора. Затова ние спряхме нашите информации и като предпазна мярка евакуирахме всички наши сътрудници и им казахме да си останат в къщи, и да не идват на работа, за всеки случай...”

И действително, наскоро избухна бомба пред офиса на телевизията. Вратите и прозорците бяха изпочупени, вътрешното обзавеждане - унищожено. Кореспондентите и другите сътрудници на телевизията не се завърнаха на работа. Ал Арабия почти прекрати излъчването на своите информационни емисии от Газа. Продуцентът Абделкарим казва, че се пускат само информации, които не са свързани с Хамас или Фатах. Пускат се интервюта с хора от ООП, Ислямски джихад и други организации. Междувременно има множество теми, по които на практика не може открито да се информира – например за жестокостта във вътрешнопалестинския конфликт – за това, как въоръжени лица от двете страни не само убиват своите жертви, но и ги изтезават. Конфликтът не е ограничен само върху ивицата Газа. На западния бряг на река Йордан животът на журналистите също стана много по-опасен. Махер Шалаби е шеф на една голяма медийна фирма в Рамала. Тя снабдява 15 – главно арабски телевизии със снимков материал, готови информации и техническо оборудване. Шалаби, кой е приближен до Фатах, наскоро също стана обект на анонимно нападение, причинило на фирмата материални щети за 100 000 дилара. Въпреки това той казва :

“Няма да спираме работата си. Нападенията няма да ни откажат от нея. Ще се опитваме да засилваме солидарността между журналистите и да упражняваме натиск над двете страни в конфликта. Например няма вече да снимаме президента и правителството, ще бойкотираме пресконференциите и няма да допускаме повече политиците на телевизионните екрани, докато те не упражнят натиск върху хората си, така че нападенията срещу журналистите да престанат. Ще продължаваме да бойкотираме политиците, докато не ги принудим да се съобразяват с нас. Ние сме способни да направим подобно нещо.”