Олмерт търси подкрепата на Берлин
13 декември 2006Ехуд Олмерт е в нелеко положение. На военния фронт през последните месеци той търпи само неуспехи: израелските войски напуснаха Ливан и Ивицата Газа без да постигнат обявената цел – освобождаването на пленените израелски войници. Вместо това политическата криза в Ливан и в палестинските области се задълбочи, а Израел отдавна вече преговаря за онова, което първоначално отхвърляше – размяната на военнопленници.
Започва да се променя и климатът в Америка. Комисията Бейкър смята за важно, облекчаването на положението в Ирак да бъде постигнато и чрез уреждането на палестинския проблем, а новият министър на отбраната Гейтс открито потвърждава, че Израел разполага с атомно оръжие. Сега и самият Олмерт загатна това, предизвиквайки вътрешнополитическа буря в Израел. Настоява се за оставката му, защото бил издал военна тайна; тоест, още едно потвърждение за това, което подозираме отдавна – че Израел е ядрена сила.
Олмерт безпомощно се опитва да осуети драстична промяна във Вашингтон, да обясни думите си за атомната бомба и да заеме ясна позиция по въпроса за близкоизточната дипломация. При това за него е ясно: необходим е продължаващ натиск върху Сирия и Иран, никаква отстъпка по адрес на правителството на Хамас в палестинските области и подкрепа на европейците за политиката на неговото правителство.
Берлин не случайно бе първата спирка в европейската обиколка на Олмерт: след броени дни Германия поема за половин година председателството на ЕС, с което става още по-важна за Израел, отколкото е и без това. А канцлерката Меркел е смятана за предана приятелка на Израел. Само че Олмерт греши може би и тук: Меркел едва ли ще успее да ограничи своя външен министър Щайнмайер, който отива твърде далеч за вкуса на Олмерт – например в контактите си със Сирия.
Израелският премиер разбира се е достатъчно опитен, за да знае какво може да очаква от заявлението на Меркел за необходимостта от нов тласък на близкоизточната дипломация. Меркел има предвид съживяването на близкоизточния квартет, в който влизат САЩ, Русия, ЕС и ООН. Тази група може да помогне обаче, само ако враждуващите страни сами проявят готовност за разбирателство. Само че засега не може и дума да става за подобно нещо. Палестинците не могат да се разберат помежду си, в Ливан се задава нова криза, а и в Израел не е моментът за големи стъпки.
Освен това близкоизточният квартет е в несигурно положение поради очертаващата се преориентация във Вашингтон: САЩ остават най-важният външен фактор в Близкия Изток, но засега президентът Буш не възнамеряава да се занимава с израелско-палестинския конфликт.