1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Олигархията в България

11 август 2006

Аферата „Валентин Димитров” е пример за това как функционира българската олигархия. Коментар на Явор Дачков

https://p.dw.com/p/AsuD

Думата „олигархия” все по-често започна да се употребява по адрес на българската политика. В Русия тя осъществи прехода от комунизъм към пазарна икономика, управляваше дълго страната при президента Елцин, а след това при Путин на практика се сля с държавата. Неудобни олигарси като Ходорковски бяха изпратени в затвора, други бяха принудени да заминат в изгнание, но има и такива, които просперират и купуват футболни отбори например. „Газпром” е основният инструмент за влияние на Кремъл както вътре в страната, така и в чужбина, а той също е един от символите на сливането на икономическата и политическата власт, което е основният белег на олигархията.

Правим това малко отвлечено въведение, за да илюстрираме по-малкия частен български случай. Всъщност колкото частен, толкова и общ. Последната проява на функционирането на българската олигархия също е свързана с енергетиката. Скандалите в софийската „Топлофикация” са колкото битови и криминални, толкова и политически, и са красноречив пример за това как действа олигархичното управление у нас.

Припомням някои от фактите. В продължение на 10 години никому неизвестен чиновник, шеф на смесеното държавно-общинско дружество, е отклонявал милиони, финансирал е политически партии и отделни лица и е оцелявал на поста си, независимо от цвета на управлението. Той е покровителстван както от сини, така и от червени, които, припомням това, за малко не стигнаха до гражданска война през зимата на 97-ма година. Звездата на Валентин Димитров изгрява малко по-рано - той е назначен от синия кмет Стефан Софиянски и одобрен от червения министър Румен Овчаров. По изчисления на експерти и познавачи в тази област, парите, които са отклонявани, само в последните 4 години, възлизат на над 100 милиона лева. Те са взети директно от джоба на софиянци, които от година на година, са тормозени с все по-големи сметки за парно, забележете, придружени със заплаха от съд за нередовните платци. Важно е да припомним, че разобличението на Димитров дойде не от българските, а от австрийските служби.

И сега, още един признак за това как действа олигархията. А именно начинът, по който преминава ареста на Валентин Димитров – оттам той дава интервюта за вестници, среща се абсолютно нерегламентирано с външни лица, а сметките му в български банки все още не са запорирани. Излиза, че никому неизвестният чиновник Димитров има повече влияние и връзки и от най-видните представители на италианската мафия. Той се чувства в следствието като у дома си, а от интервюто, което даде за вестник „Политика”, личи, че е повече от спокоен за своето бъдеще. Нека все пак повторим очевидното. Никой български гражданин, дори и най-големият мафиот, не би могъл да даде интервю от килията, нито да се среща с външни лица, без знанието и одобрението на най-висше ниво – професионално и политическо. Ако това беше станало в друга страна, и шефът на следствието, и министърът на вътрешните работи щяха да подадат оставка още на следващия ден. Тук, разбира се, за такова нещо не може да става и дума.

Сигурен съм, че покрай аферата „Валентин Димитров”, няма да „изгори” нито един високопоставен политик. Най-много към шестте дела на бившия столичен кмет Софиянски да бъде образувано още едно. Той се превърна в изкупителна публична жертва на българската олигархия, забележете, без обаче да помирише и един ден затвор. И ако някой все още се съмнява, че в България едно крадливо малцинство управлява мнозинството, което е малко свободен превод на гръцката дума „олигархия”, да погледне случая „Валентин Димитров”, да помисли 5-10 минути, и всичките му подозрения ще се изпарят.