Олигарси и демократи в Югоизточна Европа

Специално внимание на този въпрос се отделя в последния брой на „The Analyst”, списание за политико-социално-икономическите промени в Централна и Източна Европа. Като се подчертава, че изходът на борбата между олигарси и демократи в редица страни от региона е вече решен в полза на демокрацията. Според „The Analyst” появяването на местната олигархия в преходните общества в Централна и Източна Европа е станало непосредствено след първите симптоми на демократизация. Сценарият за нейната поява е един и същ, независимо дали става дума за Словакия, Хърватска, Сърбия, Румъния, България, или Украйна и Русия. Последната е модел за бърза поява на олигархични структури и тяхното успешно консолидиране. Допълнително и изключително благоприятно условие за олигархичните структури в Русия е наличието на огромни енергийни ресурси и първични суровини. По време на управлението на президента Елцин либерализацията на руската икономика се проведе по начин облагодетелстващ местните олигарси да вземат контрола върху приватизираните структури и в същото време да бъдат и политически поддръжници на властта. Наложеният в Русия по времето на Елцин социално-икономически модел, според „The Analyst”, може да има сериозни проследици за истинската политико- икономическа демократизация на руското общество за десетилетия напред. Русия, пише „The Analyst”, трябва да изчака благоприятните условия на един нов исторически момент, по време на който да се създаде психологическа база за нови политически промени.

За разлика от Русия, такива промени, според „Ди Аналист”, вече са създадени в по-малките страни от региона, които са облагодетелствани както от непосредствената близост на Евросъюза, така и от липсата на мащабни енергийни ресурси и първични суровини, които, попадайки в ръцете на местните олигарси, им дават възможност да контролират и политическата система. В тези страни (става дума за Словакия, България, Румъния, Хърватска, Сърбия), благодарение на настоятелната и последователна политика на либирализация, олигархичните структури са разбити. Въпреки че на редица места местните олигарси продължават да съществуват ( и упражняват политическо влияние, чрез купуването на министри, партийни лидери или парламентарни представители), те нямат решаваща роля за модела на социално икономическо развитие. Всички тези страни, макар и с различна скорост, пише „The Analyst”, налагат европейкия политически и социално-икономически модел, който постепенно повишава както стандарта им на живот, така и нивото на техния политически морал.