Окончателният провал на арабските страни

Арабите се чувстват унизени и пренебрегнати. И то не едва от сряда, след срамната за арабите ливанска конференция, състояла се в Рим. Преди срещата владетелите на Саудитска Арабия, Египет и Йордания настояваха категорично: спиране на огъня без никакво бавене! Защото иначе, според саудитския крал Абдула, можело да се стигне до война в целия Близък Изток. Това може и да е вярно, но в Рим от мини-кампанията на заплахи на умерените арабски страни не остана нищо, предвид желязната хватка на американците.

В последна сметка в заключителната декларация бе заявено само, че всички искат колкото се може по-бързото възстановяване на мира в Ливан. И че Израел – ако обича – трябва да се съобразява с гражданското население. Ето че Египет, Саудитска Арабия и Йордания застанаха зад тази така тънка декларация: никакво самочувствие, никакви независими действия – арабско малокръвие. Вместо да отстояват упорито главното си искане за незабавно прекратяване на огъня, арабите се оттеглиха зад собствените си искания, за да не правят сечено на САЩ.

Само че с тази стратегия – ако това изобщо е стратегия – режимите в Кайро, Риад и Аман си играят с огъня. Защото народното недоволство кипи и един ден може дори да струва властта на верните на Вашингтон управници; защото кадрите с разрушенията и жертвите в Ливан и Ивицата Газа, които сателитната телевизия ежедневно излъчва в арабския свят, покачват градуса на гняв и безсилие сред населението. Това усеща най-вече египетският президент Мубарак. Египетските демонстранти величаят вече като герой водача на Хизбула Шейх Назрала. Освен това все повече укрепват позициите на организацията Мюсюлманско братство, намираща все повече привърженици специално сред младежта.

Ето че сега и заместникът на Осама бин Ладен, Ал Зауахири, слага пръстта в раната: в най-новото послание от Ал Кайда се заявява, че арабските режими са съюзници на Израел във войната срещу Хизбула и палестинците, и се обавя, че безпомощността на арабските и ислямските правителства е очевидна.

И наистина арабският свят е в кипеж. Арабската лига съществува само на хартия. Всички гледат безпомощно бурето с барут и чакат искрата, която може да го взриви. Това може да не стане веднага, не и в близките месеци, но опасността става все по-реална. Тя расте с всеки изминат ден, в който продължават израелските бомбардировки, а арабските правителства продължават да бездействат.