1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Ограничена ли е свободата на медиите във Франция?

24 август 2007

Случаят с ретушираната снимка от лятната отпуска на френския президент Никола Саркози поставя основателния въпрос дали свободата на медиите във Франция не е ограничена.

https://p.dw.com/p/BXY9
Снимка: picture-alliance/dpa

Шкембето на мъжа, провиснало над плувките, не е особено приятна гледка, независимо че принадлежи на иначе подържащия форма френски президент. Сигурно така са си помислили и редакторите на списание “Пари мач”, заснели Никола Саркози и сина му в едно кану по време на лятната отпуска. На бърза ръка те ретушират профила на президента. Защо да рискуват да си навлекат гнева на Саркози – та нали преди две години главният редактор беше уволнен, защото в списанието беше публикувана снимка на съпругата на Саркози Сесилия с друг мъж до нея. Отношенията между властта и медиите във Франция понастоящем са натегнати.

Наистина Париж е седалище на организацията “Репортери без граници”, която се застъпва за свобода на печата в света, но в самата Франция свободата на печата е като че ли сравнително по-ограничена по отношение на европейските мащаби. Затова и се случва лично президентът Саркози да се обади от американския си курорт в редакцията на вестник “Льо монд” с искането: “Не пишете за Сесилия.” Това става малко след като Сесилия Саркози отказва “поради болест” личната покана на Лаура Буш, а още на следващия ден е видяна да обикаля по магазините.

Досега нито един френски президент и семейството му не са привличали по такъв начин вниманието на медиите. Саркози сам допринесе за това. Именно той, без да се допита до западните партньори, изпрати Сеселия в Либия да преговаря с революционния лидер Муамар Кадафи за освободждаването на българските медицински сестри. В книгата на Саркози, публикувана преди избора му за президент, той разказва подробности за втория си брак, този със Сесилия. “Отново се намерихме и този път сигурно е завинаги.”

Сдържаната критика на някои френски медии към правителството се обяснява с тесните връзки, които Саркози подържа с определени издатели. Арно Лагардер, чиято медийна империя освен “Пари мач”, включва и вестник “Журнал дю диманш”, нарича Саркози свой “брат”. След втория тур на президентските избори “Журнал дю диманш” спря публикацията на материал, в който се сочеше, че Сеселия Саркози няма да гласува. Наскоро Бернар Арно, шеф на индустриалния съюз за луксозни стоки и кум на Саркози възнамеряваше да купи икономическия вестник “Лез еко”. Редакторите се опълчиха и в открито писмо подчертаха, че зависимостта на вестника от икономическия концерт би довел до автоцензура. “Точно един икономически вестник би загубил по такъв начин най-напред достоверността си, след това – читателите си, а в крайна сметка – и пари”, се казваше в писмото. Освен това Арно, който е собственик на икономическия вестник “ Ла трибюн, би станал монополист.

Как някои френски политици и бизнесмени гледат на отношенията си с печата, става ясно от изявлението на оръжейния индустриалец Серж Дасо, който е собственик на вестник “Льо фигаро” и също е приятел на Саркози. Дасо заяви следното: “Защо собственикът и едрият индустриалец да не може да изрази мнението си в собствения си вестник?” “Защото няма журналистическа карта”, гласеше семплият отговор на сатиричното издание “Льо канар еншене”: