Овации за Пендачанска

Световноизвестният фламандски диригент и специалист по барокова музика Рене Якобс и този сезон е подготвил изненада за своите почитатели. Интерпретацията на ранната Моцартова опера е уникална, защото за пръв път включва някои по-късно зачеркнати от самия автор пасажи. Диригентът, който навярно четири пъти се преоблича по време на близо четиричасовото концертно изпълнение, накрая беше очевидно доста изтощен:

"Да, изтощително е, понеже се опитах да представя цялата музика, която Моцарт е написал. А за Мюнхенската постановка на Идоменей той е трябвало да направи доста съкращения, най-вече в трето действие. Бил е под голям стрес, операта е трябвало да започне в шест и да свърши най-късно в десет, понеже след това е имало бал. Така тогава не са прозвучали някои от най-великите арии в третото действие."

Различни отзиви

Рене Якобс е уверен в своето решение, но част от кьолнската публика очевидно не го одобри. През антракта след второ действие сред напускащите видях и един от най-ексецнтричните редовни посетители: мъж на години с червен панталон, червено палто и червено бомбе, според когото интерпретацията на фламандеца била съвсем сбъркана. Друг недоволен меломан, който ми каза, че държи в главата си поне 17 изпълнения на Идоменей, разкритикува темпите на маестрото и синхрона между оркестър и вокални изпълнители.

На обратния полюс беше мнозинството от публиката, дослушало докрай операта, което награди международния ансамбъл с френетични овации и викове "браво". Малко преди финала, след арията на Електра в изпълнение на Александрина Пендачанска, публиката дори прекъсна за около минута спектакъла, за да аплодира извънредно емоционалното и виртуозно изпълнение на българската сопранистка. Александрина Пендачанска, която вече от много години работи с Рене Якобс и заедно с него беше отличена с авторитетната награда Грами, и през следващите месеци ще живее под знака на Идоменей.

Звезди от цялото земно кълбо

Освен Пендачанска, овации получиха американските тенори Ричард Крофт (в титулната роля) и Кенет Тарвър в ролята на Арбаце. Донякъде в тяхната сянка остана словенско-аржентинската звезда Бернарда Финк като Идаманте и корейката Сунхае Им в ролята на Илиа. Лично за мен най-голямата звезда на тази оперна вечер обаче беше качмерният хор на РИАС от Берлин, който беше едновременно мощен, прецизен и много драматичен. Диригентът Рене Якобс не случайно се е спрял на берлинския хор, защото:

"Това е онази опера на Моцарт, в която той поставя към хора най-високите си изисквания. Смятам, че когато човек прави Идоменей, трябва да е наясно, че това е голяма опера. Моцарт я е наричал "Моята голяма опера" и е бил направо влюбен в нея."