Обширна и много задълбочена статия за България и Румъния в швейцарския Нойе Цюрхер Цайтунг

кои съкращения.

В началото става дума за последните критики на Оли Рен и за предстоящото публикуване на мониторинговия доклад на Еврокомисията. “Срокът, поставен от Оли Рен за подобряване на съдебната система в България, може да се изтълкува и като намек, че София ще бъде отложена с една година. Защото как ли за броени седмици може да се проведе основна реформа, отлагана толкова години? В края на миналата година България все още изглеждаше с няколко дължини по-напред от съседна Румъния в надпреварата към ЕС. После обаче дойдоха сензационните и неразкрити досега поръчкови убийства в средите на организираната престъпност, които нанесоха тежки вреди на имиджа на страната. Солидният и впечатляващ стопански ръст на България от последните години остана в сянка, а в цяла Европа се надигнаха гласове, изразяващи – макар и предпазливо – онова, което някои граждани на ЕС тайно си мислят: балкански престъпници в собствения дом? Не, благодарим! За двете черноморски страни често се говори заедно заради общата дата за приемане. Инак обаче тях не ги свързва почти нищо. Вярно, Букурещ е само на 60 километра от границата с България, но между двете страни все още има един-единствен мост над Дунава, построен през 1954 година под знака на съветската дружба между народите. Проектът за втори мост, лансиран след края на комунизма, досега тъй и не потръгва. Хората на двата бряга на Дунав в мнозинството си са православни християни, но и това не ги сближава. Осемте милиона българи и 22 милиона румънци са разделени не и от непреработените спомени от миналите войни, а най-вече от взаимното си безразличие. Когато български и румънски чиновници или политици се срещат в контекста на еврочленството, те преодоляват празнината между романския и славянския езици чрез английски. Скъсването със социалистическата власт протече по твърде различен начин в двете страни: в България радикално, в Румъния доста предпазливо. Това е и основната причина за различните трудности, които имат двете страни в борбата си за правова държава. В България след свалянето на последното комунистическо правителство на Тодор Живков бяха осъдени негови местни сподвижници, последва и основно прочистване на целия апарат. Този процес взе много жертви в редиците на полицията, тайните служби и администрацията. Обаче тези често пъти добре обучени и амбициозни поддръжници на предишната система не изчезнаха просто така от сцената – те организираха свои собствени мрежи в онези браншове, които обещаваха бързи печалби. Нелегалността не ги тревожеше особено, защото те се чувстваха жертви на неправомерните интриги на новата политическа класа. Тези нови бизнесмени за кратко време натрупаха богатства и започнаха да си купуват безнаказаност от правосъдието. След като ЕС постави изискването си за правова държава на първо място, този наложил се ред се разклати. В този смисъл серията убийства е израз на борба за разпределянето на все по-стесняващия се пазар.” По-нататък в статията става дума за проблемите на правовата държава в Румъния, за наследството на Секуритате, досиетата и надеждата на румънците, че страната им ще стане икономически мотор на Югоизточна Европа. Връщайки се към България, авторът на Нойе Цюрхер Цайтунг пише: “Шеметното политическо издигане на бившия цар Симеон Сакскобургготски пред две години стабилизира в центъра една нова политическа сила. Така се тури край на продължилата едно десетилетие самоунищожителна борба между леви и десни. Вътре в управляващата в момента коалиция от социалисти, НДСВ и партията на етнически турци има търкания, но те се вписват в средната европейска норма. За разлика от Румъния, България има добри шансове да влезе в ЕС с ясно структурирана партийна система. Винаги са възможни обаче и неприятни изненади. Населението на България плати висока цена за наложения му икономически преход. Преди смяната на системата българската икономика беше много по-свързана със СССР, отколкото румънската. Ето защо сривът в началото на 90-те години предизвика и огромно обедняване в цялата страна. Вярно, че през миналата година безработицата за пръв път беше свалена до 10 процента, но от две години насам заплатите се задържат на рекордно ниско равнище и хората са огорчени, защото не виждат плодовете на свободния пазар. На последните избори политическа изгода от това извлякоха дясно-радикални сили, които успяха да канализират масовото негодувание и да го насочат срещу ромите и турците.” В края на статията швейцарският Нойе Цюрхер Цайтунг дава оптимистична прогноза за двете страни: “Някои европейци трудно привикват с мисълта, че навярно само след осем месеца източната част на Балканите ще бъде равнопоставена с тях в юридическия смисъл. Тези страхове обаче скоро могат да се изпарят. Независимо от всички отрицателни публикации в столиците на България и Румъния престъпността е по-ниска отколкото в други европейски метрополии. Неоснователни са и страховете, че на европейския трудов пазар ще нахлуят някакви балкански орди.”