Обстановката в Турция

на справедливостта и развитието. Но поляризацията в страната си остава, а напрежението тепърва ще расте до предсрочните парламентарни избори на 22 юли. Баха Гюнгьор коментира

Изненада нямаше. Гюл пропадна и на втория тур от избора за президент. По този начин военните в Турция постигнаха първата си цел. Косвените заплахи с преврат целяха тъкмо този ефект: Гюл да се провали още в ранната фаза. Сега настъпва следващата фаза, в която изпокараните партии вляво и вдясно от политическия център просто са длъжни да се обединят и да предложат избираеми алтернативи. Само по този начин може да се попречи на управляващата Партия на справедливостта и развитието, начело с премиера Таийп Реджеп Ердоган, да повтори успеха си отпреди пет години, когато спечели две трети от общо 550 места в парламента, макар че за нея гласуваха само една трета от избирателите. Много високата бариера от десет процента отново може да попречи на някои по-малки турски партии да влязат в парламента и да ги обрече на малозначителност. Това може да се предотврати с разум, умереност и готовност за компромис спрямо другите опозиционни парти.

В събота консервативната Партия на верния път се обедини с Отечествената партия под новото име Демократическа партия. Това определено е крачка в правилната посока. Сега се пита дали социалдемократите и другите партии вляво от центъра също ще съумеят да преодолеят своите резерви и да постъпят по сходен начин.

Трябва да се каже обаче, че всичко това няма много общо с демокрацията. Без намесата на шефа на ГЩ Яшар Буюканит и последвалото я решение на Конституционния съд Мустафа Гюл положително щеше да бъде избран за 11 президент на Турция. От друга страна обаче стотици хиляди демонстрантите излязоха на улицата в знак на протест както срещу избора на Гюл, така и срещу намесата на военните, а това е знак, че широки маси от населението са готови да практикуват същинска демокрация, която не се крепи на щиковете на военните.

Междувременно в Анкара политическата сцена ври и кипи. В събота се говореше, че ако Гюл излезе на втори тур от избора за президент, ГЩ ще оповести нова декларация и ще отправи нови заплахи. Премиерът Ердоган обаче остро възразил и предупредил, че в такъв случай ще поиска оставката на шефа на ГЩ – крачка, която е в неговите правомощия. В крайна сметка Гюл се оттегли от борбата, а това беше разумно и доведе до спадане на напрежението. Въпреки всичко вътрешният мир в Турция все още виси на косъм. Ердоган и неговата религиозно-консервативна Партия на справедливостта и развитието си играят с огъня, издигайки идеята за пряк избор на президент. Целта им очевидно е въвеждането на президентски тип управление. При това положение вече 84-годишната парламентарна демокрация в Турция ще трябва да бъде променена из основи. А това е дълъг, бавен и труден процес.