1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Обстановката в Ливан една година след резолюцията на ООН

8 август 2007

Преди една година резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН сложи край на войната между Израел и ливанската ислямска организация Хизбола.

https://p.dw.com/p/BRzm
Снимка: AP
За 34 дни сражения загинаха над 1200 ливанци (повечето цивилни граждани) и 158 израелци, главно войници. Въпреки резолюцията и мира, в момента Ливан изглежда дори по-нестабилен, отколкото преди войната.

Ливанците отново ходят на къпалня, по търговските улици и в ресторантите отново е пълно с народ. Животът сякаш се нормализира след многобройните бомбени нападения, които през войната убиха стотици хора, включително и двама антисирйски политици. Въпреки всичко продавачката Сихам Еден е излязла на плажа само заради двете си деца:

“Това лято всички се боим, че някъде може да има заровена бомба. Мъчно ми е, че децата трябва да растат в така обстановка. Аз бях на 8 години, когато започна Гражданската война. Те ще израснат със същите страхове.”

Година след приемането на резолюцията на ООН 1701, която скрепи мира между Израел и радикалните шиити от организацията Хизбола, несигурността в Ливан е голяма. Страната е тежко разделена между прозападното правителство на Фуад Синьора и опозицията, начело на която са Хизбола и генералът-християнин Аун. Никой не иска нова гражданска война, но и никой не може да каже, че такава няма да има. Непрекъснато се говори, че една или друга формация активно се въоръжава. Уалид Джумблат, известен политик и един от важните поддръжници на премиера Синьора казва:

“Имаме официалната държава на Фуад Синьора и на армията, стоящи на своята позиция, а отсреща – хората на Хизбола, които не отстъпват. По средата са ливанците – като между чука и наковалнята.”

Повече от 11 хиляди сини каски на ООН (мнозинството европейци) патрулират всекидневно из южните ливански села. В резултат от резолюция 1701 на Съвета за сигурност 15-хилядна ливанска армия е разположена и по границата с Израел. Тук място за Хизбола няма. Командирът на сините каски генерал Клаудио Грациано казва:

“В Южен Ливан и в други части на страната разбира се все още има оръжие. Най-важното е обаче то да не се вади и да не се затваря врата, която води към продължителния процес на разоръжаване.”

Обстановката в Южен Ливан все още е напрегната, дори за сините каски. Доказа го един бомбен атентат през юни, при който загинаха седем испански войници. На подобна опасност не са изложени онези близо 900 германски моряци, които патрулират край ливанските брегове. Адмирал Карл-Вилхелм Боло е доволен от изпълнението на мисията:

“Прекъсната е контрабандата на оръжие. Така е, защото и докато тук са международните войски. Това е добър знак и добро начало към подобряване на положението в тази страна.”

Засега обаче подобряването на е голямо. Ливан все още е далеч от суверенитета и независимостта си. Израелците все още извършват полети над негова територия, Иран и Сирия се месят с помощта на Хизбола. САЩ също не крият опитите си да имат думата. През септември парламентът трябва да избере нов президент. Ако двата политически лагера на стигнат до консенсус, кризата ще се окаже на прага.