Обич в кутия за обувки

Ще влезе ли гангстерска съпруга в Европейската комисия - това е заглавието-въпрос на портрета на Румяна Желева, поместен в днешния брой на вестник Ди Велт. Всъщност доказателства срещу съпруга й няма - споменава все пак в един момент авторката Щефани Болцен. Дали бандата, занимавала се с отвличания, няма връзка с правителството? - пита от своя страна австрийският Ди Пресе, позовавайки се на сведения в пресата за контакти на босовете на бандата с най-високопоставени правителствени представители. Въпроси, които по правило привличат читателите. Също с потенциал да привлича интерес, макар и лишена от гангстерска зрелищност, е акцията "Коледа в кутия за обувки", която в Германия се провежда ежегодно и на която България е сред традиционните реципиенти.

Хилдегард Кнох-Вил от Бергиш Гладбах край Кьолн от години събира дарения за нуждаещи се деца в България. Един път е пътувала и лично до България, за да предаде подаръците на момиченцата и момченцата - пише изданието Кьолнер Щатанцайгер. Къщурки, в които няма почти нищо повече от една печка и две легла. Деца, които не могат да ходят на училище, понеже нямат обувки. Това са само два от примерите за измеренията на нуждата в България, разказва Хилдегард Кнох-Вил. По линия на акцията "Коледа в кутия за обувки" тази година за България са изпратени 30 хиляди кашона, част от тях в региона на Бургас, посетен наскоро от германката. Пакетите с играчки, санитарни материали и сладости се приели с голяма радост от децата, но... в една от детските градини 18 дечица не могли да дойдат, защото нямали обувки. Затова сега в Бергиш Гладбах е основана нова акция: "Обувки за България".

И изданието Дер Вестен пише за коледната дарителска акция, като съобщава, че в цяла Германия са събрани почти половин милион кутии за обувки, напълнени с подаръци за нуждаещи се деца в 14 страни, сред които е и България.

Хората в нужда от балканските страни са тема и за Зюддойче Цайтунг. Под заглавие "Захвърлени и забравени" е поместен обширен репортаж за катастрофалната ситуация, в която вегетират хората в социалните домове на Балканите. Авторката - младата българска журналистка Яна Бурер Тавание - описва нечовешките условия, в които са поставени психично болните от домовете в Горен Чифлик, Радовец и Оборище.

От същата серия "Социални реалности на Балканите" е и репортажът на хърватката Мая Хъргович отново в Зюддойче Цайтунг под заглавието "Село без жени". Както отбелязва авторката - ако преди на работа в чужбина са ходели предимно мъжете, днес това са жените им. Семействата им остават и плащат цената на мечтата за благосъстояние в нова Европа. България е сред деветте държави, в които по данни на ЮНЕСКО сред емигрантите има повече жени, отколкото мъже. В България и Македония жените-емигрантки са 59 процента.

Който иска да види как би изглеждал светът без жени - пише Хъргович, трябва да посети българския град Вършец. Жителите - към 5 000 - са предимно безработни съпрузи и останали без майки деца. Жените са заминали да работят в Италия и Испания и изпращат заплатите си вкъщи. Мъжете пък са се научили да готвят и да помагат на дъщерите си в пубертета.