Обзор на по-важните процеси в ЕС през 2006 година

За Турция големият удар дойде в края на годината. След като в продължение на една година не се получи никакъв напредък в спора около признаването на Кипър като държава, членуваща в ЕС, външните министри от Общността решиха да прекратят част от преговорите с Анкара. Отношенията между ЕС и Турция са увредени, бъдещето – неясно. Все пак Евросъюзът отново и изрично подчерта целта си да приеме както Турция, така и всички балкански държави. След известен застой през лятото, ЕС отвори вратите си за България и Румъния. Въпреки някои недостатъци, двете бивши комунистически страни след десетгодишна подготовка влизат в клуба. Ето какво каза по този повод австрийският канцлер Волфганг Шусел:

“Не бива да гледаме лековато на бъдещите разширявания. Да, може би ще има такива и вратата остава отворена. Но в бъдеще важна тема ще бъде способността на ЕС да приема нови членове. Не бива да поставяме свръхизисквания пред Европа.”

Когато в началото на годината Русия спря газта на Украйна, европейците също се стреснаха – та нали и техните доставки зависят от Москва. Евросъюзът реши да изработи стратегия за енергийна независимост. Преговорите с Русия се провалиха поради ветото, което Полша наложи заради двустранни пререкания с Москва. И макар руският президент Путин да участва като гост в срещата на високо равнище на ЕС, отношенията постепенно се влошават. Председателят на Еврокомисията Барозу агитира за повече компромиси:

“Смятаме, че единственият правилен подход към Русия е диалогът. Понякога той е труден, това е така. Трябва да говорим и за добрите, и за лошите неща, да се опитваме де подвеждаме всичко под знаменателя на сътрудничеството.”

ЕС разкритикува блокадната политика на Москва срещу Грузия и поиска да се разкрият убийствата на журналисти и политически опоненти в Русия. Според мнозина в Брюксел Русия възпрепятства западни енергийни фирми и използва държавните си енергийни концерни за политически цели. Влошиха се отношенията и с палестинското правителство. Нещо повече, ЕС направо прекъсна контактите с него, понеже смята управляващата Хамас за терористична организация. Кабинетът на Исмаил Хания вече не получава брюкселски пари, макар че ЕС продължава да изпраща преки помощи за палестинците и за социални нужди. През 2006 година размерът на тези помощи достигна рекордните 350 милиона евро. ЕС настоява отново да се задейства така нареченият “близкоизточен квартет” с участието и на самия Евросъюз. Брюксел увеличи дистанцията и към Израел след акцията му срещу Хизбола в Ливан. В спора пък с Техеран по ядрената програма на страната ЕС прекъсна преговорите. Ето какво каза по темата германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер:

“Винаги съм пледирал да преговаряме без никакви предварителни условия. В такъв случай обаче и двете страни трябва да имат сигурността, че другият няма да практикува политиката на свършените факти. Ето защо Иран трябва да разбере, че не можем да седнем край масата за преговори, когато всекидневно се пускат нови центрофуги за обогатяване на уран.”

През 2006 година германски войници охраняваха изборите в Конго по поръчение на ЕС. Мисията премина спокойно и още преди коледа войниците се завърнаха по домовете си. В Рамките на обединените войски ЕУФОР операцията в Конго се смята за успех. За успех се смятат две нови европейски директиви, които дълго време бяха предмет на спорове: за услугите и за химическите вещества. Занапред всеки ще може да предлага услуги във всичките 27 страни от ЕС при еднакви условия, макар че страхът от социален дъмпинг наложи многобройни изключения и специални клаузи. Едва практиката ще покаже дали новите директиви действително ще работят. Комисарката по въпросите на вътрешния пазар Чарли Маккриви казва:

“Секторът на услугите е решаващ. Там се произвеждат две трети от БВП, там са най-големите шансове за нови работни места. Според последното изследване – има потенциал за 600 хиляди нови работни места.”

За работници от новите страни-членки обаче трудовите пазари в повечето държави от ЕС остават затворени. Ограниченията изтичат едва след няколко години. Българските и румънските работници ще имат дори по-ограничен достъп до пазара на труда в сравнение с хората от 10те държави, приети през 2004 година. През 2006 година в ЕС имаше и друга голяма тема – ограничаване на бюрокрацията. С нея се захвана заместник-председателят на комисията Гюнтер Ферхойген. Дали като ответен удар на бюрокрацията или по случайност, Ферхойген беше забъркан в скандал около предполагаемо облагодателстване на негова служителка. Появиха се снимки на двамата, хванати за ръка, говори се дори за разголени плажни фотографии. Гюнтер Ферхойген сезира съда, но отказа всякакви коментари:

“Едва ли на сериозно очаквате, че ще удовлетворя необходимостите на масовата преса и ще взема отношение по факти от съвършено частен характер.”

Терористичната заплаха накара вътрешните министри от ЕС да гласуват за строг контрол над телефонните разговори и интернет-контактите. Опитът за атентат с течни бомби срещу самолети в Лондон беше предотвратен в последния момент, а в резултат от това пътуващите по въздуха европейци вече могат да взимат в кабината съвсем ограничени количества течности.

За идната година европейците отложиха опитите за решаване на така наречената конституционна криза след отрицателния вот на референдумите във Франция и Холандия. Сега надеждите за възобновяване на процеса са свързани най-вече с германското европредседателство от 1 януари. Канцлерката Ангела Меркел ще разработи точен план, защото е наясно, че без конституция (или основен договор) в ЕС няма да има нито реформи, нито напредък, нито достъп за нови членове.

“Препоръчвам засега да не ни поставят под натиск. Казахме какво смятаме да постигнем и какво сме длъжни да постигнем. Това е графикът ни. Разбира се, ясно е, че един график не може да се обсъжда, без поне малко да се засегнат и съдържанията.”

Засега се знае едно: новият текст на конституционния договор трябва да бъде готов за изборите за Европарламент през 2009 година.