Обзор на основните коментарни теми в германския печат

Повод за коментари е изказването на все по-често критикувания в собствените редици председател на партията Курт Бек, че не се е вкопчил в поста си. Според излизащия в град Фрайбург "Бадише Цайтунг":

Един политик трябва да знае, че в трудни времена трябва да мери всяка своя дума на аптекарски везни и въпреки това да прави съвсем ясни изявления. Не всеки е дарен с това изкуство, а Курт Бек пък изобщо не. Въпросът е дали тогава той изобщо би бил подходящ за евентуален канцлер. Курт Бек би трябвало да знае, че също и една банална фраза може да придобие голямо значение, ако гръмне в една обтегната ситуация. Сигурно не от чиста невинност партийните приятели на Курт Бек предадоха тази фраза още съвсем топла на пресата.

В "Брауншвайгер Цайтунг" четем:

Курт Бек е председател на една партия, която страда сама от себе си. Със същата неяснота, с която се изказва по въпроса за евентуален червено-червен алианс, Курт Буек лавира и по въпроса за председател на партията и за неин кандидат за канцлер. Бек казва, че бил разбран погрешно. Това не звучи убедително. Курт Бек носи сам нагоре в планината бремето да търси историческото поръчение, което навремето сплотяваше партията. Докато Социалдемократическата партия се показва толкова обезверена, колкото и свадлива, също и един Франк-Валтер Щайнмайер би наследил само един злощастен сизифов труд.

Резюмето на вестник "Манхаймер Морген":

Поради липса на алтернативи Курт Бек обаче ще запази поста председател на Социалдемократическата партия. Като кандидат за канцлер, и това изглежда уговорено, ще бъде номиниран Франк-Валтер Щайнмайер. На първо време Социалдемократическата партия ще може да живее с това разрешение.

Някои външнополитически коментатори насочват поглед към Белград и новото правителство в Сърбия. Излизащият в град Вюрцбург "Тагеспост" пише следното:

Обвързването на партията на военопрестъпленията от 90-те години в правителството е още едно доказателство, че в Сърбия няма никакво преодоляване на миналото, което би било необходимо, за да може разтърсваната от кризи страна най-сетне да се насочи към бъдещето. Още отсега се спекулира колко дълго ще издържи коалицията между президента Тадич и непречистените социалисти. Във всеки случай Николич и Кощуница вече са се въоръжили за изборите през есента.

И накрая извадки от коментар на "Кьолнер Щатанцайгер" за ситуацията в Зимбабве:

Угнетително е, че никой не знае как може да бъде озаптен деспотът Мугабе. Всички резолюции и бойкоти останаха напусто. Евентуална интервенция на ООН, за каквато настоява опозиционният лидер Цвангирай, няма да има. По-напред в списък за такава интервенция биха били други държави, например Сомалия или Судан. "Тихата дипломация" на южноафриканския президент Мбеки би имала смисъл дотолкова, доколкото гарантира поне евентуален контакт за разговори с автократа. Тъй като тази политика накрая излезе напълно безрезултатна, сигурно е правилно предположението, че тишината означава мълчание.